- Премиерът Рюте демонстрира надменност и превъзходство, но пътят не е блокиране, а лобиране, смята главният секретар на СДС Илия Лазаров
– Г-н Лазаров, България отново се изправи пред казуса, в който Нидерландия за пореден път и Австрия ни слагат пръв в колелата за влизането в Шенген. Каква е правилната реакция от наша страна?
– Двете позиции на двете държави са коренно различни. През последните 10 години Нидерландия ни слага прът в колелата по критерии, които нямат нищо общо с Шенген. Последното изявление на техния премиер Рюте беше недопустимо от гледна точка на езика, който трябва да се спазва в рамките на една организация като ЕС, където има известни правила. Не може така директно да обвинява България, че срещу 50 евро се минава през границата й.
Това на езика на дипломацията се смята за недружелюбна позиция или недружелюбен акт. Ние като държава, ако премълчим и не вземем контрамерки, първо, да изразим сериозен протест – това е най-малкото, което може да се направи – просто ще изпаднем в несериозна позиция.
– Какви мерки можем да вземем?
– В дипломацията при такава ситуация спрямо Нидерландия нашето правителство е длъжно да извика нашия посланик в Хага на консултации и да го задържи тук за неопределено време. Това е снижаване на нивото на дипломатическо представителство, един вид, нашата реакция. И това е правилната реакция, която трябва да имаме към Нидерландия.
Не е въпросът в това, че Нидерландия има позиция. Позицията на Нидерландия обаче не е свързана с темата Шенген, а е свързана със съвсем други теми. Тя е от 10 години. В момента ни разделя от Румъния, с която вървим в пакет и винаги сме били пакет – и за НАТО, и за ЕС, географски сме обединени с Румъния, което показва едно ниво на интригантство от страна на Нидерландия, надменност и превъзходство. Все едно те диктуват какво трябва да бъде. Не, те са равни, както всички останали държави.
Ние полагаме своите усилия. Имаме своите проблеми, но, ако се заровим в техните проблеми, ще видим, че те не са малки. Така че трябва да спазваме езика на уважението в тази сфера.
– А как да гледаме на австрийската позиция?
– Австрийската позиция е друга. Тя е разбираема. И тук вече е съвсем различно. Да, има мигрантски натиск, много голям и Австрия е потърпевша от него.
– Всички сме потърпевши.
– Те са повече от нас. И те са потърпевши вследствие на тяхната социална политика. Всеки, попаднал в Австрия, се ползва от социални благини, независимо откъде идва и как идва, стига да стигне до Австрия. Същото важи и за Германия. Тези две държави с тяхната социална демагогия, която развиват през годините, станаха атрактивни за бежанци от цял свят. Никой не остава в държави като България, където социалната политика не е ниво. Ние обаче сме транзитна зона. Така че австрийската позиция е обяснима. Освен това тя е точно по темата Шенген и не ни разделя от Румъния. Тя казва: на България и Румъния не им е времето да влязат в Шенген. Но поведението на австрийския канцлер не е обидно за България.
Има и друга тема. Трябва да ни е ясно, че докато има конфликт в Украйна, и Румъния няма да е атрактивна за Шенген по една много проста причина – че тя е гранична с Молдова и с Украйна. Това ще създаде допълнителни проблеми.
– Доколко влияе вътрешната ситуация в страната ни за тези позиции?
– Има го и този момент. За всичките тези смени на правителства, които се случиха през последните години контролът от страна на нашите служби беше силно занижен, станахме малко разпасани. Те не могат да не го знаят и го виждат. Това са нашите кривини.Но има и други кривини. ЕС досега никога не е имал адекватна политика – какво правим, как ги спираме на границата, къде ги базираме. Няма никакво решение. Да, ние сме за правата на човека – ако може да ги държите при вас, добре. Но не става, на тях не им се стои тук. Това са реалности.
– Чухме най-различни неща какво да се прави оттук нататък – Стефан Янев поиска да блокираме Нидерландия в ЕС, Сергей Станишев пък таза премиерът и министрите да ходят от държава на държава и да лобират. Какъв е правилният ход?
– Това, което каза Станишев, ние от СДС го казахме преди два-три месеца като позиция. Отдавна трябваше да се направи лобиране за нашата кандидатура. И не само пред Холандия. В интерес на истината румънците си свършиха дипломатическата работа.
При нас заради вътрешнополитическитетурбуленции никой не се занимаваше. И изведнъж казваме: опа, какво стана?!Позицията на Стефан Янев е правилна като политическа, но не е правилна от гледна точка на дипломацията и правилата в ЕС. Не можеш да вземеш решение по принцип да блокираш Холандия. Можеш да прилагаш това на практика, без да го обявяваш, защото блокиране по принцип не може да има в ЕС. Това е несериозно поведение. Пак можеш да го правиш, но без да се вдига патардия.
– Все пак имаме ли полезен ход?
– Имаме полезен ход. Следващият етап, най-вероятно, когато свърши войната…
– Кога виждате това?
– Тя в един момент ще стигне до примирие или до спиране на огъня. Това ще намали интензитета. Трудно е да се каже дали ще бъде с някакво разделение на страната, най-вероятно ще има нещо такова.И когато интензитета на войната намалее, ще има следващо шенгенско разширение.
– Кога ще стане това във времето?
– След година, три, а може и пет. Но ако ние не правим нищо, и следващия прозорец няма да го хванем по простата причина, че отсега трябва да се работи интензивно по тази тема и трябва да се лобира.
Когато навремето искахме равния старт за преговорите с ЕС, много малко хора го разбраха. Но ако ние не бяхме започнали преговорите заедно с останалите държава – Чехия, Полша, Унгария, Словакия, Кипър, щяхме да останем в Б група и да сме с Македония заедно с Румъния. Но ние настояхме за равен старт.
Тогава правителството на СДС предприе една офанзива. Преговорите ръководеше покойния вицепремиер Александър Божков. За всички столици имаше определени министри и зам.-министри. Аз самият отговарях за Франция като началник на кабинета на президента Петър Стоянов и бях две седмици във Франция. Те си казаха и официалните, и неофициалните изисквания. Предадох ги, Александър Божков реализира неофициалните, официалните ги реализира правителството и темата приключи. Защото тогава имахме проблем основно с Франция, защото тя смяташе, че ние трябва да останем извън разширяването. Но освен пред Франция, ние лобирахме и пред всички останали държави.
Сега е същото. Не само пред Нидерландия, трябва да се лобира пред всички държави и самите те да окажат натиск. И да се обясни защо ние трябва да сме в Шенген заедно с останалите.
Същото важи и за еврото. В момента има много тежка икономическа криза, най-вероятно ще пропуснем прозореца, но ние трябва да работим за това, когато се отвори следващият прозорец, да сме готови. През 2024 г. няма да стане и няма защо да залъгваме гражданите и да създаваме излишни страхове, притеснения и надежди. Ясно е, видимо е с просто око. Но това не означава, че не трябва да се работи, за да бъдем готови, когато се отвори прозореца.
