Проф. Добрин Василев: Доста млади хора са с хипертония след COVID-19, затова трябва мащабно проучване на ефектите от заразата



COVID доведе до огромен напредък в медицината и в частност в кардиологията – заболяванията, за които сега са нужни стентове и клапи, вероятно ще може да бъдат лекувани генетично или с нанотехнологии, без да се налага да проникваме в структурите на сърцето

В епидемията се наложи да гледаме по-комплексно на пациента, а не само сърце, бял дроб, мозък и т.н., каза още началникът на Клиниката по кардиология в УМБАЛ “Александровска”



Математиката помага на медицината в процеса на решаване на нестандартни проблеми

Генетичната база е изключително важна за това какви ще бъдат трайните последствия от коронаинфекцията

Ваксинирайте се, за да има по-малки щети при нова вълна

Нормализация след пандемията може да има най-рано към 2024 г.

– Проф. Василев, тези дни придобихте първата европейска диплома за инвазивна кардиология у нас. Какво е значението ѝ?

– В България – никакво. У нас тя няма практическо значение. Дава самочувствие, знания и сериозна международна репутация за мен, тъй като общо в света този изпит е издържан от 133-ма мои колеги. Вероятно дипломата ще има значение един ден, тъй като се върви към общоевропейска професионална квалификация, която ще бъде и по кардиология, и по инвазивна кардиология. Твърде вероятно е в един момент да се въведе унифициране в рамките на ЕС и практически може да се окаже задължителен документ за работа извън страната. Изпитът съдържа изключително много въпроси и изисква знания и умения, много от които не се прилагат в практиката в България, за съжаление. Причината е, че в областта на инвазивната кардиология сме в сериозен застой, нямаме почти никакви иновации. Светът ни изпревари. Този процес е в пряка зависимост от финансирането на процедурите от здравната каса.

– Обратимо ли е това изоставане?

– Не мога да кажа. В България от доста време решаващ е икономическият фактор, а не ефектът върху здравните показатели.

– Какво може да предложи инвазивната кардиология на пациентите извън България?

– Много неща са възможни, въпросът е доколко се финансират. В България имаме много добро покритие на острите коронарни синдроми и това се отрази благоприятно на продължителността на живота след инфаркт. Но останахме на това ниво. В развитието на комплексните процедури при структурни сърдечни заболявания нещата са изключително централизирани, няма широк достъп в страната.

– Болничните кардиолози се включихте сред първите в лечението на COVID. Коя от всички “диплома” ви помогна най-много на този необичаен фронт?

– Навикът за учене е решаващ, както и критичното мислене и навикът да правя наука. Това ми помогна да се ориентирам много бързо с какво се сблъскваме. Имам много добра подготовка и поддържам постоянен тренинг да оценявам качеството на научните публикации и да си вадя изводи. Не да се опирам на чужди лични мнения, а да си съставям собствено, базирано на структуриран научен анализ на информацията. Изграждането на това умение изключително много липсва в медицинското образование у нас.

– Какви са измеренията на този дефицит?

– Катастрофални. Изразяват се във факти като този, че България е на едно от последните места по обхват на имунизираното население в ЕС към момента, както и по брой ваксинирани лекари и медицински персонал. Също и във факта, че дадохме най-много жертви от COVID в ЕС досега. Всичко това говори за лоша подготовка.

– Дълго след началото на епидемията изглеждаше сякаш всеки лекар е сам срещу това изпитание, особено общопрактикуващите. Съгласен ли сте и само в България ли стана така?

– Така се оказа. Изведнъж стана критично важно кой колко знае и може и това започна да се вижда. В европейските страни болниците много бързо въведоха протоколи за лечение, които се осъвременяваха на някакъв период. У нас това липсваше дълго време. Появи се централизиран протокол, съставен еднократно, който остана някак да виси във въздуха. До голяма степен всеки се оправяше, както може. И до момента вероятно нямаме две болници, които да лекуват по един и същи начин, по еднакъв протокол.

– Ако погледнем на пандемията и като възможност за обучение, вие какво научихте?

– Много неща в моите специалности “Кардиология” и “Ангиология” и извън тях. Наложи се да гледаме по-комплексно на пациента, а не само сърце, бял дроб, мозък, бъбреци и т.н. Подхождаме много по-холистично.

– Защо кардиолозите се оказахте сред най-адекватните специалисти от самото начало?

– Кардиологията е сред най-добре развитите специалности в България. Това, което постигна инвазивната кардиология с лечението на инфаркта, дръпна много напред цялата специалност. Създадоха се конкурентни условия, а в резултат има и по-добра селекция на работещите. Вдигнаха се критериите за влизане в специалността, изисква се много четене. Постоянното поддържане на нивото е императивно условие. От друга страна, наличието на мрежа от добри кардиологични клиники, с хора, обучени да се справят с едни от най-тежките, животозастрашаващи ситуации във вътрешната медицина, помага много. Щом дадена структура може да се справя със състояния като кардиогенен шок, тя може да лекува успешно и COVID болни. Причината за това заболяване е инфекциозна, но то може да засяга всички органи и особено често кръвоносните съдове.

– Имаше ли моменти в началото, когато чувствахте безсилие, и кога се появи оптимизмът, че нещата са под контрол?

– Трябва да отбележа, че най-тежките случаи и най-високата смъртност се поемат от анестезиолозите и реаниматорите. Тези колеги заслужават почести и аз изказвам моите адмирации към тях – това са хората, които са в центъра на борбата. При нас, на “междинния фронт”, идваха по-малко тежките пациенти, които са и най-многобройната група. Нашата борба беше болният да не стига до реанимация. В немалък процент от случаите това не беше възможно. Имахме много късно идващи пациенти, с твърде напреднало заболяване – сред причините за това е и манталитетът на българина да отива на лекар в краен случай. Много хора живеят с очакването, че лекарят може да им върне отличното здраве при всякакви обстоятелства и те да си живеят пак, както преди. Това е невъзможно. Хората трябва да знаят, че всяко сериозно заболяване изисква промяна на живота, означава невъзможност да си живееш със старите навици. Българите масово не са подготвени за този елемент на лечението – задължителното самоучастие. Иначе човек се връща при рисковите фактори и навици, които са довели до болестта. Отново опираме до образованието в най-широк план.

– Образованието ли се оказа най-слабата точка в борбата с пандемията у нас? Може би и истинската причина за рекордната смъртност?

– Това е една от основните причини. Самият факт, че българите се оказват най-склонната нация в ЕС да вярва на лични мнения в социалните мрежи, на всякакви шарлатани и шамани, е един от факторите със сериозна тежест за нашите резултати. Каквато и болест да е, не може да бъде повлияна или излекувана от един момент нататък в развитието ѝ. Човекът е смъртен.

Образованието на обществото е определящо и за успеха на ваксинационните програми в различните страни. България изостава и в това трябва да бъдат съсредоточени усилията ни.

– Какво следва, ако ваксинацията не постигне необходимия обхват?

– Ще има нови и нови вълни, надявам се поне не толкова тежки като миналата зима. Не съм голям оптимист обаче, защото виждам как за година и половина огромната част от българите така и не се научи правилно да носи проста хирургична маска.

– Какви са измеренията на пост-COVID синдрома?

– Имаме много сериозен брой пациенти, засегнати от COVID в различни аспекти. Реалният процент на тези хора, които имат дълготрайно засягане на сърдечносъдовата, белодробната, бъбречната или нервната система, все още е неизвестен, защото е минало твърде малко време от появата на болестта. Необходимо е сериозно епидемиологично проучване в България. Убеден съм, че генетичната база е изключително важна за това какви ще бъдат трайните последствия от COVID пандемията. Според научните публикации до момента най-вероятно процентът на изява на уврежданията ще бъде сходен, но не и идентичен при различните популации. С други думи, честотата на сърдечните, неврологичните и другите усложнения при американци, руснаци, българи, французи и др. ще бъде различна. Дори генетичният фактор за дадено усложнение да липсва у повечето българи, общият терен, на който работи вирусът в българската популация, е много по-увреден и предразполага към много по-тежки усложнения и с по-голяма честота в сравнение с едно по-здраво население.

– С какви оплаквания най-често идват хората след COVID?

– Различни са, много чести са остатъчните белодробни явления. Идват и пациенти с отключване на хипертонии, на нарушения с екстрасистоли от различен характер. Имаме интересни наблюдения, но е несериозно да се говори, преди да сме направили обобщение на данните. И то няма да даде най-точната представа на популационно ниво, защото ще се отнася само за извадката пациенти, попаднали при нас.

– Има ли възрастов фактор при по-дълготрайните увреждания?

– Не, даже по-младите изглеждат по-засегнати. Или по-вероятното обяснение е, че по-възрастните са свикнали да имат дискомфорт и на фона на старите си оплаквания лесно приемат новите, без да се впечатляват много. Чиста спекулация е и да се опитваме да кажем дали човек, който е получил хипертония вследствие на COVID, ще остане хипертоник до живот. Лечението е със същите медикаменти и контролът се осъществява, както при всяка хипертония до момента.

– Какво може да се направи до следващата вълна, за да избегнем щетите от зимата?

– Министерството на здравеопазването е институцията, която взема мерките. Мога да си позволя само съвет като лекар към хората: Идете да се ваксинирате.

– Очертават ли се “умни” нации в справянето с пандемията и от какво зависи?

– Да, видимо е. Зависи от това доколко една нация е дисциплинирана и организирана. Правилата и санкциите са следствие от първото. Навсякъде има правила и санкции – различни, но при липса на първите условия те не са достатъчно ефективни.

– Вашата прогноза за овладяването на пандемията?

– Нормализация може да настъпи най-рано към 2024 г. Първо, смятам, че дотогава ще знаем достатъчно много за болестта като протичане и мутации на вируса, второ, ще има модифицирани ваксини, които веднага да посрещат промените, и трето, очаквам да има ефективно, достъпно и лесно приложимо лекарство. Без такова лекарство много трудно ще се овладее пандемията, особено в страни като България, където превенцията по принцип е на много слабо ниво и е наивно да смятаме, че хората ще променят мисленето си. За да можем да се справим с тежките случаи при нова вълна, трябва да имаме ефективно лечение. Вече знаем какво трябва да се прилага, но все още нямаме достатъчно ефективни средства за всички болни. Всяка появила се досега панацея отпадна и останаха много малко ефективни лекарства.

– Какви пробиви в терапията на сърдечносъдовите заболявания очаквате в близко бъдеще?

– Убеден съм, че COVID доведе до огромен напредък в медицината и ако сме достатъчно умни като човечество, можем да се възползваме. В един момент технологиите, които толкова бързо намериха приложение в кризата – например новите ваксини, могат да доведат до качествено нови подходи в различни области на медицината. Кардиологията е една от тях. Можем да очакваме в бъдеще да отпадне необходимостта от инвазивна терапия например. Заболяванията, за които сега са нужни стентове и клапи, вероятно ще може да бъдат лекувани генетично или с нанотехнологии, без да се налага да проникваме в структурите на сърцето.

– Кои са основните качества на добрия инвазивен кардиолог?

– Преди 20-ина години колега, който замина за Англия, ми каза: “За да станеш добър инвазивен кардиолог, трябва да имаш много добро пространствено мислене и силен характер”. Без пространствено мислене си като хирург, който не знае анатомия, а без характер не можеш да се бориш за пациента и да устояваш на атаките през това време.

– Вие апелирате за масивно изучаване на математика на всяко ниво в образованието. С какво заниманията по математика и физика ви помагат да сте добър доктор?

– Тези дисциплини са свързани с медицината в много важна пресечна точка – процеса на намиране на решение на проблем, който не е стандартен. В медицината всеки пациент е сам за себе си. В математиката всяка задача е сама за себе си. Задачата може да прилича на друга от дадена група, но не е идентична. Решаването на едно уравнение примерно и решаването на диагностичния или терапевтичния проблем на даден болен много си приличат – по това, че не приличат на нито един друг.

С всеки болен си изправен пред необходимостта да намериш решение на проблем по малко по-различен начин спрямо друга подобна ситуация – колкото и стандартно да подхождаш. Всеки път трябва да си достатъчно креативен, за да намериш правилното решение, а не просто някакво решение – и в уравнението, и за болния.

– В медицината обаче изглежда, че никога решението не се разкрива докрай, все остава по някое неизвестно?

– О, да, така е. Както казва известният американски физик Ричард Файнман, тъй като медицината не може да бъде описана с математика, тя не е наука. В голяма степен мога да споделя това виждане… В медицината има много неуловими до момента неща, но все пак нека не забравяме, че това, което довчера е било магия, днес е наука. Онова пък, което смятаме за изкуство в медицинската практика, може да се обобщи и ще стане наука. Но, разбира се, звучи по-добре да кажеш, че практикуваш изкуство, отколкото някаква дървена наука…

CV

Роден е през 1974 г. в Плевен

Завършва Медицинския университет – Плевен, през 1998 г.

Работил е в УБ “Лозенец” и Националната кардиологична болница

От 2014 г. е началник на Клиниката по кардиология “Проф. К. Чилов” в УМБАЛ “Александровска”. Има специалности по кардиология и ангиология

През 2008 г. защитава дисертация в Медицинския университет – Варшава, Полша

Автор на над 60 публикации в научни списания с импакт фактор и член на авторския колектив на 5 международни учебника по инвазивна кардиология

Преди дни стана първият български инвазивен кардиолог, придобил европейска диплома от Европейската асоциация по перкутанни сърдечни интервенции, част от Европейското кардиологично дружество

Деница Раданова

Деница обича да пише за това което я вълнува и да споделя живота си в социалните мрежи.