К омитетът на министрите към Съвета на Европа настоя България да отправи послание на високо равнище за свободата на сдружаване на Обединената македонска организация (ОМО) „Илинден“ и други подобни сдружения. Това се посочва в превод на решението от заседанието, посветено на правата на човека тази седмица, посочва БТА.

Комитетът е разгледал изпълнението на групата решения ОМО „Илинден“ и други, отнасящи се до необоснованите откази на националните съдилища през 1999-2015 г. да регистрират сдружения, чиято цел е била да постигнат признаване на „македонското малцинство в България“, пише в текста.

Каракачанов:Македонски НПО с опасна дейност в България

Комитетът е изразил дълбока загриженост, че въпреки неговата междинна резолюция, последните искания за регистрация, внесени от сдруженията-жалбоподатели, отново разкриват проблеми по прилагането на формалните законови изисквания, което изглежда непоследователно или на основания, постоянно отхвърляни от Европеиския съд.

Сред тези основания се посочват възможността сдружаване, отстояващо съществуването на „македонско малцинство“, да застраши единството на нацията. Затова Комитетът отново подчертава необходимостта от съобразено с Конвенцията по правата на човека разглеждане на всички нови искания за регистрация на сдруженията-жалбоподатели или подобни сдружения.

Македония пита „защо Байдън не спомена България в указа“

Комитетът отново подчертава необходимостта от приемане на законодателни или други подходящи мерки, които да наложат по-широкообхватно и по-ефективно задължение на Агенцията по вписванията да дава указания на сдруженията за поправка на заявленията и документите им за регистрация, както и да установява всички неточности в заявленията и документите за регистрация, за да помогне на сдруженията да подадат подходящи искания за регистрация.

Комитетът отбелязва като положителна стъпка писмото на министъра на правосъдието, с което се иска от Агенцията по вписванията да изготви допълнителни методически указания за служителите по регистрацията и насоки за сдруженията, и насърчи властите бързо да изготвят тези документи. Комитетът отбелязва, че повече от 15 години след първото решение по тази група дела редовно се отказва регистрация на сдружения, целящи „постигане на признаването на македонско малцинство“, и това изглежда поне отчасти се дължи на по-широк проблем, свързан с неодобрението на техните цели. Комитетът призовава властите да отправят послание на високо равнище към съответните заинтересовани страни и институции за изискванията за изпълнение на тези решения, особено че на такива сдружения не следва да се отказва регистрация или да бъдат подлагани на процедури за прекратяване на основания, оспорвани от Европейския съд по правата на човека, свързани с техните цели.

Заев: Пътната карта за диалога с България е изпратена в МВнР

Секретариатът е посочил, че би било полезно да се поясни, че макар тези решения да не пораждат задължение за признаване на група граждани като малцинство, националните власти не могат да отказват регистрация на сдружения или да ги прекратяват с обяснението, че отстояването на определено малцинствено самоопределение прави устава им незаконосъобразен или противоконституционен. Комитетът е решил да възобнови разглеждането на тази група дела на заседание през март догодина.

<!–

$(document).ready(function () {
$(‘#mc-form’).ajaxChimp({
language: ‘bg’,
url: ‘//vesti.us16.list-manage.com/subscribe/post?u=743235ca7b8158bf2506b96fc&id=03e3da1b95’

});
});

Получавай безплатно най-горещите новини от Vesti.bg

–>