Какво се случи между нас, какво се случи с мен? Стоя пред теб и цялата изгарям. Стоя пред и се моля, да чуеш гласа ми, когато ти говоря с очи. Кой си всъщност ти? Появи се ей така незнайно от къде, внезапно, неочаквано и се настани удобно в сърцето ми. Без да съм те пожелала – като неканен гост.

В мен душата ми крещи: „Прегърни ме, усети ме, искам да съм твоя! Сега, веднага, хвани ме за ръката, отведи ме, където пожелаеш – ще дойда с теб отвъд този живот дори … Само теб искам, само ти си, всичко и всички изчезнаха след теб. Само твоите очи търся в тълпата, а теб те няма и по-самотно ми става от всякога, и се чувствам изгубена. Лутам се сама в тъмното и не спирам да вярвам, че си там някъде, накрая, само още няколко крачки и ще те видя отново – може би този път ще ме видиш и ти!

Как е възможно да стоиш толкова спокоен до мен, неподозиращ за пожара в сърцето ми? Не ме ли усещаш, не трепва ли вътре в теб сърцето? Поне малко? Стига ми и една малка надежда, един копнеж!

Докоснах се до теб и нямам сили да спра – да те жадувам, да те мечтая! И не искам и не мога, да се откажа от илюзията за нас. Да вярвам, да те искам, да те имам… А може би един ден ще ми отвърнеш, ще кажеш: „Да, усещах те, да и аз за теб мечтах, да, искам те точно толкова, колкото и ти мен!”

Един миг, един шанс, случайна среща или съдба? А може би не ни е писано да сме заедно в този живот. Преплетоха се пътищата ни, но се и разделиха и остана в нас само спомена един за друг. Но за мен ти не си спомен – ти си тук, до мен, постоянно – в мислите ми, в съня ми, в ума ми, в сърцето, в душата, още си тук, още си до мен и още се моля за един миг, за един шанс, за случайна среща.

Уплаших ли те с любовта си, че изчезна, така, както се и появи? Аз ли прибързах или ти ме подведе? Останаха след теб безброй въпроси. Щастлив ли си, бих искала да зная … Мислиш ли понякога за мен – останал сам сред тишината? Истинско ли беше, любов ли беше или лъжа?

Отговори няма …

Автор: В. Тодорова