Симеон Караколев: Половин милион агнета изяждаме за Великден

– Г-н Караколев, до Великден остават няколко дни и витрините на веригите вече са пълни с агнешко месо. Каква част от него е българско?

– Според информацията, с която разполагаме, в търговската мрежа има основно българска продукция. Вероятно в някоя от веригите може да се открие и замразено или охладено агнешко от Северна Македония.

– Вносната продукция единствено от Северна Македония ли ще бъде?

– Охладеното агнешко ще бъде главно от Северна Македония. Целогодишно обаче у нас се внася и замразено месо от Австралия и Нова Зеландия.

– Какви потенциални опасности крият импортните месни продукти?

– Всяко едно месо трябва да има идентификация. Синият печат върху агнешкото например удостоверява, че продуктът е от България. Червеният печат пък говори, че месото идва от друга държава в Европейския съюз (ЕС) или трета страна. Съветът ми е да се консумира българско месо, тъй като то преминава през по-щателна ветеринарно-медицинска проверка за разлика от вносното месо.

Имаме информация, че в Северна Македония животните се хранят с месокостно брашно – продукт, който се получава след изгарянето на животински трупове, забранен на територията на ЕС. От асоциацията се обърнахме към Агенцията по храните и до момента те се справят доста добре с проверката на влизащите в страната хранителни стоки. Наскоро научихме, че и гръцките ветеринарни власти също прилагат подобна мярка, в частност за консумираните по Великден продукти като месо и яйца.

– Споменахте, че БАБХ се справя много добре с проверките. Имате ли информация за открити нарушения?

– На този етап знаем за дребни нарушения като липса на придружаваща документация. Нямаме информация за големи количества възбранено месо.

– През какви проверки преминава месото преди влизането си у нас?

– По-компетентно мнение биха могли да предоставят от Агенцията по храните, но със сигурност преминава през изследвания за салмонела и проверка на идентификацията. Оказва се, че дали месото е с произход Европейски съюз, не е достатъчно доказателство за неговото качество. Това например важи за пратките с пилешко от Полша, които често са със салмонела.

– Вносното месо често е некачествено, но е по-евтино. Очаквате ли да подбие цените на родната продукция?

– На този етап няма такава опасност, тъй като няма и засилен внос. Както вече казах, преобладаващото месо от витрините ще бъде българското. Тази година обаче то ще бъде по-скъпо в сравнение с миналата заради сушата през 2020 г., която доведе до дефицит и поскъпване на фуражите, необходими за изхранване на животните през зимата.

– Къде е поскъпнало агнешкото – във фермите или по магазините?

– Поскъпването започва още от суровината за изхранване на животните, преминава през живото тегло, а впоследствие рефлектира и при продажбите в магазините. Очакванията ни от преди месец и половина се потвърждават – килограм месо по магазините върви между 14 и 19 лв. Живото тегло във фермите е между 6-8 лв./кг, а трупното от производител се търгува за около 14 лв.

– А как стои въпросът с износа на българско агнешко?

– Износът е силно ограничен и заради пандемията, и заради намаляването на броя на произвежданите животни. Наблюдава се следната тенденция – има засилен внос, след който у нас остават нереализирани агнета и се търси реализацията им в чужбина. Изнасяме към Хърватия, Италия, Гърция, малки количества отпътуват и към арабските страни, но в случая говорим за въздушно карго.

– По колко агнета се консумират около Великден?

– В цялата страна се консумират около половин милион агнета. Около 70 000 от тях са от магазините, а около 400 000 – от директни продажби от фермите. Покупките на месо от производител се увеличават с всяка изминала година. Интерес има и към закупуването на млечни продукти от фермите. Това е напълно нормално, тъй като потребителите продължават да търсят качествени продукти.

– Имате ли наблюдения какви агнета търсят потребителите и колко са готови да отделят за месото на празничната си трапеза?

– Това, което се купува от фермите, е средно около 30 килограма живо тегло. В магазините обаче се търси малко по-ниско тегло, затова от веригите по-често зареждат цели агнета по 10-12 килограма. Според мен интересът към по-големите агнета се засилва, тъй като месото може да стигне за 2-3 повода за събиране на трапезата. Средната цена за агне, която мога да дам, е 200 лв., като в нея влизат и комплект дреболии и глава. Някои фермери предлагат и обработване на кожата.

– От Фонд „Земеделие” отпуснаха 1 млн. лева субсидия за кланиците за изкупуване на българско месо. Подкрепяте ли подобна мярка, или смятате, че средствата по-скоро трябваше да бъдат предоставени на животновъдите?

– Тази мярка започна да се прилага още през миналата година. Тя е комплекс от няколко подобни мерки, насърчаващи изкупуването директно от фермите, без да се използват прекупвачи, за да не бъдат ощетени фермерите. До миналата година агнетата масово се изкупуваха основно от прекупвачи с ремаркета и друг тип нелицензирани превозни средства. Освен това гласуваният бюджет може да е в размер на 1 млн. лв., но усвоеният през изминалата година е от порядъка на 300 000 лв. Ако подобна сума бъде насочена към фермерите, то тя не би им стигнала дори да си платят пътните разходи при кандидатстване по мярката. През 2020 г. схемата сработи и смятам, че и догодина би трябвало да продължи.

– Какъв е общият брой на отглежданите кози и овце у нас?

– Според статистически данни се водят 1,3 млн. животни, но според нас не надхвърлят 1 млн. В някои периоди от годината дори падат под милион.

– Наскоро обявихте, че овцете и козите „фантоми” наброяват 120 000. По какъв начин биха могли да бъдат избегнати подобен тип измами?

– Ние доста често „бием тъпана” за това, че голяма част от животните всъщност не са налични във фермите, а съществуват единствено в системата на ветеринарните власти. Това се прави с цел да бъдат усвоявани субсидии за пасища. В случая не става дума само за овце и кози, а за животни като цяло, тъй като пасищата се раздават на база информацията от системата ВЕТИС без нужда от допълнителни проверки. В такъв случай, кандидатствайки за пасище в съответната община, тя има задължението единствено да провери какъв брой животни се водят на ваше име. Никой обаче не следи дали в действителност ги отглеждате. Голяма част от недобросъвестните стопани не кандидатстват със самите животни, защото ако го направят, е възможно да станат обект на проверка.

Подобни измами могат да се избегнат единствено чрез промяна в Закона за стопанисване и използване на земеделските земи. Искаме иновация, при която да се даде приоритет на местния животновъд, а също и публичност на информацията относно животновъдните обекти в даден район, вида, броя и собствеността на животните, които се намират там. Освен това трябва да има санкции за недобросъвестни служители на общини, които не спазват закона или го прилагат субективно, увреждайки интересите на малките и средните фермери. В момента, в който излязат официалните резултати от преброяването, ще сезираме прокуратурата и ДАНС, тъй като това е сериозна схема за злоупотреба с публичен ресурс.

– Пред какви други проблеми е изправен секторът?

– Сектор овцевъдство и козевъдство е един от най-пренебрегваните в селското стопанство по отношение на механизацията, която е на примитивно ниво. За наше съжаление в един предприсъединителен и два програмни периода, след огромните средства, налети в сектора масово в овцевъдните и козевъдните стопанства липсва механизация и се дои на ръка, което е абсурдно за животновъди в XXI век. Всичко това се дължи на политиката, която е водена в селското стопанство. Поставили сме си за цел през новия програмен период това да не бъде допускано, защото ако това се случи, не виждам как родните фермери биха били конкурентоспособни на колегите си от другите страни в Европа.

Деница Раданова

Деница обича да пише за това което я вълнува и да споделя живота си в социалните мрежи.