Почти всеки втори българин не може да посрещне непредвиден разход



Заради добавките към пенсиите и социалните плащания в пандемията разликата в доходите на най-богатите и най-бедните леко е намаляла

Делът на българите, които се затрудняват да посрещнат непредвиден разход, например лечение или внезапно появила се нужда от ремонт, се е увеличил доста през 2020 г. От 36,5% през 2019-а на следващата година той е вече с почти 10 процентни пункта по-висок и е 43,5%. Тоест почти всеки втори българин би се затруднил да посрещне такива разходи, показват публикуваните в сряда данни на НСИ за бедност и социално включване.



В същото време, след като няколко години поред има непрестанно увеличение на социалното неравенство в България, през 2020 г.

Почти всеки втори българин не може  да посрещне непредвиден разход

показателят

за първи път

спада леко

Той се измерва с т.нар. коефициент на Джини, който показва отклонението от абсолютното равенство в доходите. През 2018 г. този коефициент у нас е бил 39,6, през 2019-а – 40,8, а през 2020 г. пада на 40. Въпреки това показателят е най-висок в ЕС.

Анализът на данните показва, че този нищожен спад се дължи изключително само на допълнителните плащания към пенсиите и на социалните плащания и различните форми на подпомагане, които възникнаха по време на пандемията.

Например относителният дял на бедните в България е 23,8% от населението и има нарастване с 1,2 процентни пункта, вероятно защото и линията на бедност у нас през 2020 г. е по-висока – тя се е увеличила от 413 лв. през 2019-а на 451 лв. през 2020-а.

Ако обаче се махнат всички социални плащания, включително и пенсиите, делът на бедните вече ще е 41,7%, а в това отношение има лек спад в сравнение с миналата година, когато делът е бил 42,2% от населението.

Друг показател, който също измерва неравенството – отношението на доходите на 20% от населението с най-високи доходи към 20-те процента с най-ниски,

също се

подобрява

макар и малко

в сравнение с предишната година. През 2019 г. доходите на най-богатите са били средно 8,1 пъти по-големи от доходите на най-бедните, докато през 2020 г. те са били точно 8 пъти по-високи.

Пандемията се е отразила най-зле на доходите на работещите. Относителният дял на бедните сред работещите през 2019 г. е бил 29,8%, докато в условията на пандемията се увеличава на 35,5%. При безработните, пенсионерите и другите неактивни лица този ръст е далеч по-малък, почти незабележим.

Най-голям е рискът от бедност в два типа домакинства, показват данните. Това са самотно живеещите лица над 65-годишна възраст и семействата, в които има двама възрастни и три или повече зависими от тях деца. Във втория случай

59,2% от тези

домакинства

живеят в риск

от бедност,

докато в първия случай – 61,8%, като през 2020 г. делът се увеличава в сравнение с предната година.

Материалните лишения се измерват чрез анкети, в които участват над 9500 българи и отговорите са на декларативен принцип. Освен силното нарастване през 2020 г. на дела на хората, които казват, че не могат да посрещнат непредвидени разходи, нарастване с почти 4 процентни пункта има и на дела на

хората, които

не могат да си

позволят поне

една седмица

почивка

извън дома,

независимо дали в хотел, или просто на гости на други хора.

В същото време по отношение на друг хроничен за България недостатък – енергийната бедност, през 2020 г. има леко подобрение: делът на хората, които твърдят, че не могат да отопляват домовете си, е спаднал от 30,1% през 2019 г. на 27,5% през 2020 г.

 

Деница Раданова

Деница обича да пише за това което я вълнува и да споделя живота си в социалните мрежи.