Милен Велчев: Не е добре да се вдигат данъци, но ако се налага, може да е ДДС, при това временно



 За да се възползваме пълноценно от Плана за възстановяване и устойчивост и от новата 7-годишна рамка за европейско финансиране, е необходимо стабилно правителство с разумни политики, казва бившият финансов министър



Още акценти:

Може би ще се наложи актуализация на бюджета от следващото правителство

Опитът показва, че сериозни резултати от ревизии обикновено нямоа. Но доколкото те позволяват на новите управляващи уверено да поемат юздите, без да се боят, че после ще отговарят за грешките на предходните, аз приветствам такова начинание

Малка инфлация е възможна, тя не бива да ни безпокои. Призракът на дефлацията е по-тревожен

Пандемията продължава, икономиката е в рецесия, а ние нямаме правителство. И май се задават нови избори. Това може ли да ни завлече към дъното, каквито прокоби вече има?

Добро описание на елементи на „Перфектната буря“. Но има и светлина в тунела. Очакваното стартиране на Плана за възстановяване и устойчивост, заедно с предстоящата 7 годишна рамка на европейското финансиране ще създадат условия за растеж на българската икономика за години напред. За да се възползваме пълноценно от тези инструменти обаче ни е необходимо стабилно правителство с разумни политики.

Вие четохте ли Плана за възстановяване? Някои казаха, че е правен без икономическа мисъл. Други, че не е план. Вие пък сте категоричен, че е по-важно за какво ще бъдат похарчени парите? Можете ли да подскажете?

Да, разбира се. Чел съм различни варианти на плана, но нека не се задълбочаваме в детайлите, защото, както стана ясно, те подлежат на редактиране. Сигурно няма да са дълговечни, защото очакваме нови промени. Като цяло бих искал в него да видя още по-голям дял на финансиране за бизнеса в частта на зелени технологии и други инструменти за повишаване на конкурентността на българската икономика. Това в крайна сметка е целта на плана и в него няма място, како някои казват за стиропор и подобни неподходящи мерки. Има място и за по-внимателно боравене с електронната платформа, на която се качва.

Имаме ли обаче механизми, по които парите по тези инструменти да бъдат наистина инвестирани, а не просто похарчени. Или ще разчитаме на контрол от даващите парите?

Гаранции очакваме от правителството- по-скоро новото, отколкото сегашното. И точно това казвам, че повече внимание трябва да се отдели в ограниченото време, оставащо до неговото внасяне, именно за такива инвестиции. А за контрол ще разчитаме главно от вън.

До колкото той заявява намерения, има ли в него вредни и опасни посоки, в които може да се тръгне? Икономистът Владимир Каролев например твърди, че там в прав текст е записано намерение да гоним от България американските централи. Там ли е мястото на подобни намерения ?

Не знам какво точно сочи, че ще ги гоним. Така или иначе дните на всички въглищни централи са преброени, със или без план за възстановяване и устойчивост, и е време да отправим поглед към възобновяемите източници, които ще допринесат и за климата.

Нужна ли е бърза ревизия на тазгодишния бюджет? Похарчени или инвестирани са парите от него досега? Много се изговори , особено от опозицията за внушителни суми, които са похарчени от началото на тази година.

Във всеки бюджет има толкова много елементи, че винаги може да се твърди и едното и другото. Че има неефективни разходи или инвестиции и твърдението ще бъде вярно. Това, което прави впечатление в него е, че за първи път тази година от много години, той излиза на дефицит още в края на първото тримесечие. Което е обезпокоително, защото предстоящите три тримесечия разходите обикновено се увеличават, а приходите- не винаги. Това, че не започваме годината с излишък дава недобра перспектива за изпълнението на целогодишния бюджет. И може би ще наложи бързата му актуализация от следващото правителство.

От финансовото министерство обаче съобщиха, че въпреки кризата, приходите от ДДС растат. И се появиха хипотези на какво може да се дължи това. Според вас, на какво?

Без да съм се задълбочавал, предполагам, че това може да се дължи на разходи по европейското финансиране – по програми, а също така и на значителния финансов ресурс, свързан с излизането от кризата.

Дали има истина в това, че МФ ползва заемообразно пари от неприкосновени фондове, като Сребърен, за Козлодуй и опасно ли е това? Финансовият министър увери депутатите днес, че това не е така.

Дали е опасно от икономическа гледна точка е относително при общо ниво на фискалния резерв над 7 милиарда лева. Обаче е ясно, че голяма част от този фискален резерв по закон не може да се изразходва за други цели- дали Сребърния фонд или „Козлодуй“. Така че законовите възможности за използване на фондовете в резерва не са много.

Новото евентуално мнозинство се обявява за промени в данъчната система. Основно се гледа към ДДС, като опция за бързо попълване на поизпразнената хазна. Дали трябва да се пипа тя набързо, без широк дебат?

Не е добра идея да се увеличава данъчната тежест по принцип. Когато е необходима бюджетна консолидация е добре да се фокусира върху разходната част, първо, а ако временно се налага увеличаване, то е добре да стане по линия на ДДС, т.е. на непреките данъци, отколкото да плашим инвеститори и работещи с по-високи преки данъци.

Новият парламент си гласува ревизия на над 50 дружества с над 50% държавно участие. Полезна ли ще бъде или ще е губене на време?

Всяко ново управление е изкушено да започне „на чисто“. Опитът показва, че сериозни резултати от такива ревизии обикновено няма. Но, доколкото те позволяват на новите управляващи уверено да поемат юздите, без да се боят, че после ще отговарят за грешките на предходните, то аз приветствам такова начинание.

Чуха се съвети да се изберат важни, ключови компании, а не всички, които влязоха в списъка за такава проверка. Може би това е добра идея

Това са подробности, които се решават по политически съображения. Аз винаги съм бил привърженик на регулярния контрол, а не на кампанийни упражнения.

Ако се стигне до преговори за нов кабинет, кои трябва да бъдат приоритетите, около които да се обединява този пъстър състав, който евентуално ще го подкрепя?

Ако става дума за икономически приоритети, би следвало да адресират няколко проблема. Увеличаване на добавената стойност в икономиката, за което може да послужи планът за възстановяване и устойчивост. Привличане на много повече чуждестранни инвестиции, защото преди 15-ина години ние бяхме сред рекордьорите, а нивото на инвестициите спадна значимо оттогава. За това обаче ни е необходима и постепенно утвърждаване, казвам постепенно, защото рязко едва ли е възможно, на върховенството на правото. Тук посочвам като икономически приоритет нещо, което няма икономически характер, но реформите в съдебната система са от ключово значение. Трябва да се обърне внимание и на дефицита на работна ръка. Демографската криза също не може да бъде преодоляна с магическа пръчка, но така, както успешно правят други държави в Източна Европа, например Полша, можем да облекчим значително режима за привличане на работна ръка от Изтока. В такива сфери, в които у нас липсват квалифицирани хора.

А износът на хора как да спрем? Макар и забавено, то продължава- хора, в чието образование и квалификация сме инвестирали, отиват навън.

С демократични средства. Трудно е, при положение, че сме част от ЕС, да спрем движението на хората. Създавайки по-атрактивни условия за живот и бизнес у нас, чрез методите, които току що описах, мисля, че можем да успеем и там.

Все по-често се коментира един непланиран ефект от помощта на държавата за бизнеса – допълнително изсветляване на икономиката, тъй като на помощ могат да разчитат тези, които са били коректни ?

Мисля, че това е положителен феномен. Държавата имаше още какво да направи, за да стимулира това изсветляване. Например при хората на изкуството се подходи на калпак, вместо да се провери кой е бил коректен към фиска и е отчитал реални доходи, и да бъде компенсиран спрямо тях.

Може ли обаче една хиперинфлация, която все по често се споменава в прогнозите, да обърка плановете и на държави, и на бизнес, и на хората?

Не, според мен, за хиперинфлация не може да става дума. По-висока от досегашната разбира се е възможна, но тя не трябва да ни безпокои. Граничещата с нула инфлация заплашва да се превърне в дефлация, която е много по-опасна за икономиката. В държави като САЩ, които изляха не милиарди, а трилиони, централните банки очакват леко, но само еднократно покачване на инфлация. В Европа все още витае призракът на дефлацията.

Ще успеем ли да се справим с пандемията и рецесията, въпреки изборните сътресения?

Не очаквам нищо трагично. Ще продължим да излизаме от пандемията, особено ако ускорим ваксинирането, защото сега то е недопустимо забавено. Не трябва да забравяме, че голяма част от икономиката ни е ориентирана към износа, така че дори нашите проблеми да продължат по-дълго, ако Европа излезе бързо от кризата, ще ни издърпа като локомотив.

Кое е най-важното за оцеляване на бизнеса в тази сложна ситуация?

Благоразумното управление на паричните потоци. Много хора разчитат на помощ от държавата, която не винаги се получава навреме. Да използват нови идеи за бизнес, без да се страхуват да изоставят старите, особено ако те не работят.

Деница Раданова

Деница обича да пише за това което я вълнува и да споделя живота си в социалните мрежи.