Връща ли се интересът към Дунавския лимес

Всяка година на 18 април се отбелязва Международният ден за опазване на паметниците на културата. България е една от най-богатите на недвижими културни ценности страни.

Дунавският римски лимес се готви да влезе в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. България се подготвя да стане част от най-големия единичен обект на световното културно наследство “Граници на Римската империя”.

Под Дунавски лимес (от латински limes, лимес, означава граница) се разбира границата на Римската империя по река Дунав с прилежащата фортификационна система, която е съставлявала външния отбранителен пръстен на империята. Той е основан от императорите Домициан и Траян.

Първоначално той се е разпростирал от горното течение на Дунав в днешна Австрия, Унгария, Словакия, Сърбия до долното поречие на реката между днешна България и Румъния, която е и граница на римската провинция Мизия с Дакия. През 488 година лимесът по горното течение на Дунава е изоставен. По долното течение той продължава да съществува до идването на прабългарите.

Отбранителният район има за цел да ограничава и спира варварските нашествия от север и изток (славяни, даки, авари, хуни, готи и прочее) и се е състои от множество крепости, разположени по поречието на река Дунав.

Ескус

Темата коментира в “Нашият ден“ доц. Людмил Вагалински, председател на Лимес комисията за България:

“Римският лимес или границите на древната Римска държава. Тя се е разпростирала над три континента – Европа, Азия и в Северна Африка. Огромна държава, повече от 20 съвременни държави. Този проект обхваща границите на древната Римска държава, на империята преди всичко. Идеята е те да бъдат включени в Списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство. 

Много амбициозна програма, донякъде частично реализирана. В Англия, където се започва от техния Римски лимес, вървейки на изток, част от Римо-германския лимес в днешна Германия. Продължавайки на изток, стигаме до Дунавския лимес.

Дунавският лимес за дълго време е бил северна граница на Римската държава с обща дължина около 2700 км, започвайки от Бавария и стигайки до Дунавската делта на днешна Румъния. На Балканите неговата дължина е около 1800 км, една значителна отсечка и в България лимесът е 471 км. Това е всъщност нашата северна граница – Дунавската ни граница.

Тази римска граница се развива доста успешно в относително дълго време от I до края на VI в. Това са около 600 г. Нашата римска граница е една от най-дългите и е много добре запазена, особено за периода късна античност – IV-VI в. 

Опитваме се от доста време да не изоставаме от този процес. За доброто на нашите археологически обекти в Северна България по Дунава и всъщност, пазейки своето минало, развивайки този културен туризъм, за полза на местните общини, които не са много проспериращи. Факт е, че нямаме дори хубав път край Дунав, нещо, което римляните са направили още в I век, стъпвайки тук.“

Свършеното дотук

“Успяхме да върнем интереса на международната общност към българския участък от Дунавския лимес и да си вземем мястото, което през 90-те години бяхме позагубили покрай преходния период. През 2012 г. България за първи път беше домакин на Световния лимес конгрес. Това е един научен форум, на който се събират специалисти от цял свят, за да обсъждат Римския лимес. Тогава най-после успяхме да се преборим да бъдем домакини, проведохме го страшно успешно в Русе.“

Разговора можете да чуете от звуковия файл.