В живота ни не трябва да има прекалено много багаж, който да носим със себе си, а аз имам, но това ще се промени. Никога не съм била добра в сбогуванията. По-добра съм в това да задържа всичко с мен. Не и този път. Сега се уча как да кажа „Довиждане!“ на всичко, което ми вреди.

Уча се да сложа край на отношенията ми с хора, които не ми влияят добре, с тези, които се съмняват, с арогантните, мързелите и егоистите. Казвам „Сбогом!“ на онези, които разбиха сърцето ми и не се извиниха. В живота ми нямат място и онези с негативното мислене и токсичните.

Уча се как да се сбогувам с отрицателния поглед върху всичко. Съмнявах се в себе си, вече знам… Напротив, аз съм достатъчно добра, умна и съм там, където трябва да съм. Нямам нужда от всичко, което ме задържа и не ми позволява да се развивам.

Време е и да изляза от зоната си на комфорт, да се отделя от познатото и сигурното, за да направя място за всичко вълнуващо, което ми предстои. Дойде моментът, в който трябва да живея живота си, а не хора и обстоятелства да ме задържат.

Уча се как да посрещна този нов живот, в който ще дам всичко от себе си, за да се наслаждавам на всяко едно малко нещо. Ще постигна мечтите си и ще се изправям пред трудностите, за да израсна. Ще изградя всичко от основите и ще приветствам дискомфорта с отворени обятия.

Уча се как да се сбогувам с жената, която бях, тази, която се бе вкопчила в неща, които само ѝ нанасяха вреда, защото я беше страх. Изморих се да се страхувам. Времето е прекалено скъпо, за да го пропилявам просто така.

Време е да обърна повече внимание на себе си, което означава да кажа „Сбогом!“ на всичко, което не съм Аз.