Италианската рок банда Монескин спечели голямата награда на фестивала в Сан Ремо



Италианската рок банда Монескин спечели 71-ото издание на фестивала в Сан Ремо с парчето „Тихи и добри“, съобщиха РАИ и АНСА.

Името на групата идва от датската дума за пълнолуние. Бандата, пееща в стил алтернативен рок, буквално възпламени сцената на феста снощи. Победата на Монескин дойде изненадващо, защото песента им не беше начело в общата класация в предишните четири вечери на феста. Парчето „Тихи и добри“ е музикално противопоставяне на предразсъдъците и стереотипите, на онези, които държат хората да са винаги „тихи и добри“. Рефренът на песента гласи: „Аз съм луд, но различен, и ти си луд, но си различен от тях, ние сме луди, но различни от тях“. Песента е част от новия албум на Монескин „Театър на гнева“, чиято премиера ще бъде на 19 март.



Бандата Монескин спечели известност с участието си в 11-ото издание на риалити шоуто Екс фактор преди четири години. Тогава тя се класира втора, а след това издаде два албума. В състава на групата влизат Виктория Де Анджелис, Томас Раджи, Дамиано Давид и Етан Торкио. Името произлиза именно от датска дума, тъй като басистката Виктория е от датски произход. Странното наименование на групата води често пъти до объркване в произнасянето на първата му сричка. Дори снощи при обявяването на победителя, водещият на феста Амадеус нарече групата Манескин вместо правилното Монескин.

На второ място в тазгодишното издание на феста остана дуетът на инфлуенсъра Федец, чието истинско име е Федерико Леонардо, и на Франческа Микелин с парчето „Назови ме с моето име“, което имаше звучене на модерна балада с електро денс нотки. Песента беше сочена за един от фаворитите на фестивала. Федец е до такава степен популярен в Италия, че миналата година властите го призоваха да съдейства в кампанията по прилагане на мерките за социална дистанция заради коронавируса.

На трето място се класира Ермал Мета с песента „Милион неща, които да ти кажа“. Парчето с класическо фестивално звучене до последно оглавяваше временната обща класация на фестивала. Но в последната фестивална вечер гласуваха и зрителите и те предпочетоха Монескин пред Ермал Мета. Самият Ермал Мета не скри разочарованието си. През 2018 г. той участва във фестивала в Сан Ремо в дует с колегата си Фабрицио Моро и тяхната песен-химн срещу тероризма „Не ми направихте нищо“ победи тогава.

На тазгодишното издание на фестивала в Сан Ремо песента „Глас“ на певицата Мадам, чието истинско име е Франческа Калеаро, спечели наградата за най-добър текст. Отличието на критиката отиде при Уили Пейот за „Никога не казвай никога“. Наградата на журналистите на фестивала беше присъдена на дуета Колапеше и Дамартино за песента им „Много лежерна музика“.

В последната фестивална вечер почетни гости бяха Орнела Ванони, Франческо Габани, Микеле Дзарило и други звезди на италианската музика.

Един от паметните моменти на вечерта беше монологът на футболната звезда Златан Ибрахимович, който беше един от съводещите на феста тази година. Той каза, че тази година Сан Ремо е бил фестивал на цяла Италия, която е негов втори дом. Ибра, както казват италианците на Ибрахимович, припомни, че през кариерата си е имал и провали, като каза, че провалът не е противното на успеха и че всеки може да греши. „Но да не правиш нищо е най-голямата грешка, която човек може да направи“, допълни Ибра.

Безспорно гвоздей на програмата снощи беше финалната изява на провокативния певец Акиле Лауро. Във финалната вечер той беше с костюм с цвят на разцъфнала роза, а когато в даден момент разгърна сакото си върху разголения му корем се появиха прикрепени умело рози, които сякаш го пронизваха с бодлите си. По този начин Акиле Лауро искаше да припомни, че е бил обект на много критики по повод изпълненията си. На сцената на фестивала в Сан Ремо в даден момент дори прозвуча аудиозапис с компилация на тези критики, отправени към него от сенатора от Форца Италия Маурицио Гаспари, от водещия Ред Рони или от лидера на крайната десница Матео Салвини. Сред критиките имаше думи като „луд“, „безполезен“, „плагиат“, „вулгарен“. После Акиле Лауро произнесе прочувствен монолог, чието послание беше, че думите могат да причинят рани, като бодлите на розата. Той отново припомни, че всички хора са еднакви. Акиле Лауро изпълни и парчето си „C’est la vie“ (което в превод от френски означава „Това е животът“).

Тазгодишното издание на фестивала беше изпълнено с много прецеденти. За голямата награда се бореха доста повече от обичайното песни – 26. Почетните гости бяха все италианци, тъй като заради коронавирусната пандемия за чужди гости, като например Наоми Кембъл, се оказа невъзможно да присъстват. Въпреки това на сцената излязоха звезди на италианската музика като Лоредана Берте, Лаура Паузини, Ема Мароне и др., като всичко това показа, че едно шоу изцяло по италиански също може да има успех.

Според критиците за този успех са допринесли непринудеността на Ибра и изненадващо разноликият талант на Акиле Лауро, чиято поява всяка вечер на фестивалната сцена пораждаше колкото интерес, толкова и полемика заради сценичните тоалети и изпълненията, насочени срещу конформизма и стереотипите. Всяка вечер Акиле Лауро се появяваше дегизиран по коренно различен начин – като булка с рокля с туземни мотиви, като италинската певица Мина с безкрайна плитка, като златиста статуя върху пиедестал или като свръхмодерен супергерой с убийствено синя перука и розови пера.

Фестивалът в Сан Ремо протече при затегнати мерки за безопасност заради пандемията. Дори цветята, връчвани на участниците и гостите, бяха дезинфекцирани. Публика нямаше. На креслата на зрителите бяха сложени балони с изрисувани на тях човешки лица. Оркестърът беше разположен за първи път пред самата сцена, където обичайно се падат първите редове със зрителите.

Пандемията породи и прецедент на фестивала – през всичките пет вечери певецът Ирама, не можа да се качи на сцената, защото беше под карантина в хотела си заради заразени с вируса хора от екипа му. Вместо изпълнението му на живо той участва в надпреварата с видеозапис от генералната репетиция. Ирама призна, че да бъде под карантина е било за него по-стресиращо, отколкото да бъде на фестивалната сцена.

Деница Раданова

Деница обича да пише за това което я вълнува и да споделя живота си в социалните мрежи.