Преподаватели от Япония и японисти от СУ и обсъдиха бъдещото сътрудничество

Японисти от Софийския университет и преподаватели от японски университети обсъдиха на международна конференция двустранните отношения между София и Токио, допирните точки между двете култури и възможностите за бъдещо сътрудничество. 

Киселото мляко, розите, виното, са българската „мека сила“ в Япония, стана ясно по време на дискусията. Уатанабе Ясуши от университета „Кео“ посочи, че по въпроси като авторитарните режими и България, и Япония имат общо отношение. 

Затова може да се работи за споделянето на загрижеността и за търсенето на решения. Уатанабе Ясуши допълни, че взаимното разбиране между двете култури може да се осъществи на ниво бизнес и инвестиции: 

„Ако във всяка от държавите има компании и от другата, тогава и хората ще се опитват да разберат защо всяка от страните се държи по определен начин. Може да се разбере защо всеки има определената гледна точка. Това е началото за стимулиране на любопитството и тогава може да се намерят общи интереси“.

Уатанабе Ясуши вижда като голямо предимство ролята на Япония като модел за нов начин на живот за едно застаряващо общество, подпомагано от технологиите. Населението на Япония до 2050-та година ще е под 100 милиона, а тогава над 40% ще са над 65 години. Музика и изкуство са двете точки за срещи между България и Япония, каза по време на дискусията проф. Иван Илчев, а японистът доц. Евгени Кандиларов припомни, че побратимените градове и културната дипломация са помогнали за отношенията между двете държави: 

„Това нещо, което наричаме „мека сила“, което на практика означава постепенното културно проникване, използването именно на културата като един от важните инструменти в международните отношения – нещо, което свързва хората. Интересът на българите към Япония има повече от 70-80 години“.