Градската библиотека в Тел Авив – основен културен център

В българския език има думата „читалище“. Това не е само библиотека, а място за срещи по повод книгите, за досег с изкуството или дори за художествена самодейност, която също създава приятелства и групи от съмишленици. До подобна философия относно градската библиотека в Тел Авив са достигнали и в Израел. 

В Тел Авив има няколко „острова на културата“ – пространства, където са събрани по няколко значими културни института и са притегателно място за различни поколения. В най-големия от тях се намира Операта, камерният театър, в който има 12 по-големи и по-малки сцени за представления, Музеят за изящни изкуства, който се слави и с това, че дава място за експозиции на експериментиращи автори, а също, че е приютила няколко частни, много стойностни, колекции на стари майстори, импресионисти, творби от френския авангард от началото на миналия век и автори като Кандински, Малевич, Полак, Родко. Там се намират студията на едно от частните радиа, много заведения за хранене и площади за мероприятия на открито. От няколко години градската библиотека бешe затворена за ремонт. Всъщност това е изцяло преразглеждане на концепцията ѝ – от склад за книги, където човек се отбива за малко – колкото да върне старите и да вземе нови четива, от място за четене на място, сега се е превърнала в нещо качествено ново. Тя обхваща около 10 000 квадратни метра. Идеята е да стане основен градски културен център. 

Обществеността ще използва пространствата на библиотеката не само за придобиване на знания, но и за културни прояви през всички дни от седмицата. Повечето ще са безплатни. Има и стелажи, където всеки може да се порови из книгите. Има зала за комикси и удобни зони за срещи, вътрешен английски двор за посетители

Съвременните технологии помагат читалните да се изолират от шума на натоварената улица край библиотеката и да се предпазват книгите от влиянието на светлинната и праха, като в същото време осветлението през деня да е естествено. По новата концепция библиотека става „котва“ за различни градски общности в центъра на мегаполиса, един вид „градска всекидневна“ – неформално пространство за учене, поетични вечери, премиери на книги. Акцент е отварянето на някои от фасадите на сградата за взаимодействие между разнообразните дейности в библиотеката и минувачите. Привлича се нова, по-различна публика, която засега избягва да влиза в библиотеката. Предложението е сградата да стане неформално място за срещи за зрителен контакт от библиотеката навън и обратно. 

За новата концепция разказа директорът на библиотеката Сана Паскин: 

„Броят на книгите на свободен достъп не е намалял. Ако досега рафтовете бяха дотам, докъдето можеше да се стигна със стълба, сега има пасарелки и се достига чак под високите тавани. Посетителите ползват няколкото етажа платформи, без да пречат на читателите в ниското. На широките пасарелки също има масички за четене на място. Мислехме, че трябва да направим повече индивидуални места за четене, но се оказа, че първи се заемат столовете около масите за по осем души, последни – най-тихите, единични масички. 7 на сто от целия ни книжен фонд е дигитализиран, но усилено работим в това направление. От превес на справочна литература, минаваме към научната литература, за да може специалистите да работят от вкъщи. Художествената литература сме компютъризирали по два начина – за четене и аудиокниги, най-вече израелски, но и на други езици. Нямаме още на български. Имаме специален сайт, така че аудиокниги да се скачват чрез телефона, например по време на пътуване или когато се върши рутинна, досадна работа. Имаме два етажа подземни хранилища. Колкото повече се натрупват книги, местата за читателите намаляват. Разширихме подземните хранилища, за да осигурим повече място за посетителите. Не сме специализирана библиотека, а обществена. На свободен достъп сме поставили най-търсените книги. Другите ги носим от хранилищата или ги доставяме по между библиотечния книгообмен. Акцент са ново излезлите книги. Те са пред очите на читателите, за да са в крак с културния живот“.