Джулия Дел Бианко е танцьорка, която е посветила над 30 години на танците и всичко свързано с тях. Тя има диплома по танци в Университета „Кампинас“ в Сао Пауло, Бразилия. Освен това, стои и зад училището „Dance For Plus“. Там предлага часове по балет за всеки, независимо от типа тяло, като оставя настрана всички наложени от обществото стереотипи.

Ще ви разкажем повече за нейната впечатляваща история, която показва как се е борила и е издържала до края, за да сбъдне мечтата си.

Джулия започва да се занимава с балет от съвсем малка:

„Започнах на едва 3-годишна възраст, бях още в детската градина. След това, когато навърших 6 години, отидох в специализирана танцова академия. Днес съм на 33, така че това прави общо 30 години танцов опит. Винаги съм танцувала и винаги съм искала да го правя. Не помня съзнателно да съм избирала балета или дори да съм мислила да стана танцьорка, защото за мен това беше нещо очевидно, което винаги съм искала да правя. Не мога наистина да разделя живота си от танците, те са едно и също нещо.“

Отначало Джулия се затруднява да съчетае 2 неща, които изглеждат противоположни: танцов стил, който привидно е създаден за хора с изключително слабо и стройно тяло и собствената си фигура с извивки.

„Започнах с балета от много малка възраст и нямах проблем. Но като тийнейджър начинът, по който се отнасях към себе си, се промени, защото въпреки че бях слаба, не попаднах в категорията „тяло на балерина.“ Тялото ми беше с повече извивки от това, което хората очакваха да видят. Това ме ограничи в много отношения, тъй като някои хора в бранша веднага биха свързали това с моята способност да танцувам. Нямаше значение, че имах добра техника и много опит. Щяха да се съсредоточат върху факта, че нямах идеалното тяло, така че в един момент аз също си помислих, че не съм достатъчно добър танцьор. Дори не чувствах, че съм достойна да преследвам възможностите, които се появиха по пътя ми, защото нямах тялото, което хората очакваха от мен.“

„Тъй като всъщност никога не съм имала това, което хората разбират като стандартно тяло, много от тях ми казаха, че трябва да се откажа от балета. Хората, които вече танцуваха, приятели или дори по-далечни роднини, стигнаха до същото заключение. За щастие, желанието ми да танцувам винаги беше по-силно от това, затова бях твърдо решена и продължих напред”, казва Джулия. И за щастие, продължава да преследва мечтите си и след време успявава да докаже, че е способна да танцува както всеки друг.

Образът, изобразен от балета като цяло, и особено от големите компании, може лесно да стане контрапродуктивен и дори остарял, когато става въпрос за мислене за тази дейност по различен начин.

„Подобно отношение спрямом начина, по който трябва да изглежда човек, ни ограничава да мислим за танците само като професия, а не като нещо, което може да се прави за удоволствие или забавление“, обяснява Джулия. „Може дори да ни попречи да виждаме балета като вид изкуство, което може да ни накара да се чувстваме завършени.“

„Стандартното тяло, което се иска от танцьорите, също има много общо с тенденциите. Днес най-накрая осъзнаваме, че изключително слабото тяло често може да бъде нездравословно, но невинаги е било така. Всъщност, това все още кара много танцьори да оказват натиск върху физиката си, само за да отговарят на такъв стандарт.“

Джулия има собствена танцова школа, която открива преди няколко години.

„Когато започнах да публикувам свои снимки и видеоклипове като модел и танцьор в социалните мрежи, получих много съобщения от хора, споделящи собствения си опит с танца. В повечето от тях телата им ги ограничават и в много случаи дори ги карат да се откажат да танцуват изобщо. Имаше случаи на тормоз от други танцьори или дори от учители, понякога дори от родители, които отказват да запишат дъщерите си на уроци по балет само за да им спестят подобна дискриминация“, казва Джулия.

„Тъй като съм педагог с образование по танци, реших да приложа знанията си и принципите, които вече използвах, за да преподавам, но този път за публика „с големи размери“ или за хората, които не се чувстват комфортно в традиционни танцови школи. За мен танците и балетът са създадени за всички, така че създаването на „Dance For Plus“ беше начин да приложа тази философия на практика.“

„Dance For Plus“ е концепция, която надхвърля наличието на определен брой ученици и онлайн училище. Това е общност, която доказва на света, че танцът не трябва да бъде наказание за тялото или нещо, което правите, за да изглеждате така, както другите очакват. Вместо това е забавно и приятно занимание. Това е мястото, където да се насладите на тази прекрасна форма на изкуство, доколкото е възможно. То има различен подход от традиционните академии“, обяснява Джулия за училището си, където всеки може да ходи на уроци онлайн.

Новите поколения правят разлика в света и може само да се надяваме, че в близко бъдеще никой няма да трябва да страда от дискриминация или да се чувства неудобно от собственото си тяло, когато мисли за танци.

„Трябва да намерите място, което да приема вашата фигура такава, каквато е“, каза Джулия. „Никой не може да се развива, ако е в среда под натиск, особено ако целта му не е да практикува танци на професионално ниво. Обучен професионалист, който знае как да се справя с различни видове тела и с това имам предвид инструктора, но и учителите, наистина могат да промени това.“

„Просто го направете. Не очаквайте всичко да е идеално или да имате идеално тяло. Не отлагайте нещо, от което ви е страх. Ако не поемаме рискове и не опитваме неща, ще сгрешим, като мислим, че никога няма да можем да ги направим правилно. И все пак е възможно да се работи върху двигателната координация, гъвкавост и ритъм. Постигането на това, което ни задейства, не трябва да бъде задържано“, твърди Джулия. Несъмнено това е вдъхновяващ начин да насърчим хората да правят това, което искат, без да бъдат повлияни от обществото.