Отварянето на партии към гражданската квота е знак за липса на кадри



Очакваме ниска активност, ще гласуват партийните ядра



1. Какво показва критичният ви прочит на партийните листи за изборите?

2. Как ще изглеждат битките между различните кандидати по места?

С тези два въпроса се обърнахме към политолозите проф. д-р Румяна Коларова и Анастас Стефанов от Изследователски център “Тренд” и социолога Юрий Асланов, шеф на социологическата агенция “Афис”. Ето коментара на Атанас Стефанов:

1. Партийните листи в последния месец внесоха нещо като екзотика в обществения ни живот, най-вече в публичната му част.

Свикнахме да живеем в извънреден режим, извънредна обстановка и съответно в перманентни скандали и конфронтации. Разговорът за партийните листи сякаш внесе нюанс, поне що се отнася до публичното равнище и разискването му. Друг е въпросът, че зад партийните листи вече не толкова бледо прозира кризата на партийността в България и въобще на политическото представителство.

За никого не е тайна, че все по-широкото отваряне на партиите за “граждански кандидати” говори и за липса на достатъчно ефективна селекция на кадри, а може би и за интерес към професионалната политика.

Струва ми се, че както за изборите – вместо да говорим повече за състезание на идеи, платформи, визии, а не толкова за технологии, така и за листите – говорим за водачи, квоти и избираеми места.

Разбира се, тук внасям и уточнението, че донякъде е нормално да има интрига за това дали дадена личност ще оглави тази или друга листа – все пак ние сме общество, което осмисля политиката през силно персонифициращ процес и това добре се осъзнава от партиите.

По отношение на различните партии не се ангажирам да давам индивидуална оценка, струва ми се, че тя ще бъде дадена на 4 април от всички нас.

2. До голяма степен шансовете на кандидатите зависят от тези на самите политически партии, лидерите им и основни политически лица. Какво искам да кажа? Провеждаме избори по пропорционална избирателна система, където гласуваме за листа, където водещото е партийното припознаване, а едва след това идентифицирането на избирателя с даден кандидат.

Иначе казано, доколкото очакваме недотам висока избирателна активност, по-скоро ще отидат да гласуват тези, които го правят винаги, тези, които имат до по-голяма степен политически детерминирано мнение и избор.

В последните седмици ги споменаваме разговорно като политическите ядра. Разбира се, имаме и нови политически субекти, които ще се явят на предстоящите парламентарни избори, там мобилизацията на електорални периферии ще е от ключово значение. “Дяволът е в детайлите” е изразът, който важи с пълна сила на тези избори по няколко причини. Първо, избирателната активност, която измерваме, може да варира в чувствителни мащаби заради форсмажорни фактори. Второ, за няколко политически субекта кампанията ще е жизненоважно равнище за мобилизация на достатъчен потенциал за прескачане на 4% праг. Трето, от това ще се определи и конфигурацията на следващото Народно събрание – а съответно и възможните сценарии за съставяне на коалиционен кабинет.