„Порги и Бес“ от програмата на Метрополитън

В дигиталната програма на Метрополитън опера февруари е месец на знаменитите афроамерикански певци в историята на престижния театър.

С интерес и с голямо удоволствие изгледах постановката на операта „Порги и Бес“ на Гершуин – в запис от пряката прожекция на 1 февруари 2020 г. в киносезона на Метрополитън, който тогава вече не се излъчваше в Синема Сити в България. Така че, отново ще повторя, една от ценностите на адаптацията на човечеството по време на пандемията Ковид 19 е процъфтяването на дигиталните програми на прочутите театри и музеи, достъпът до огромни масиви информация, който получихме безплатно или срещу символично заплащане. Нека да им се насладим и да се надяваме, че тази форма ще се запази в някакъв вариант и след връщането към нормалността на живите спектакли и преките прожекции! Може би записът на „Порги и Бес“ – копродукция на Метрополитън, Холандската национална опера в Амстердам и Английската национална опера, ще бъде излъчен отново в следващите месеци. Не го пропускайте, защото тази творба и в такъв състав иначе не се среща често в афишите!

Постановката е жива и стилна, реалистична и динамична. Създава усещането за въздействие на един много силен театрален спектакъл на Бродуей – едновременно достатъчна мащабност на картината, но и много по-силна релефност на сцените, изграждане на ярки характерни персонажи, което невинаги е водещото в един оперен спектакъл. Всички компоненти въздействат в синхрон – режисурата на Джеймс Робинсън, сценографията на Майкъл Иърган, костюмите на  Катерине Цубер, хореографията на Камил Ей Браун. Всичко сякаш наистина те пренася в рибарския квартал Кетфиш Роу със завладяващите емоции и драматични преживявания, спиричуъли и танци на неговите обитатели. Освен Summer Time – Приспивната песен на Клара, с която започва операта и след това е вплетена като нишка в цялата творба, ще си затананикате и ще се потопите с удоволствие в още много затрогващи мелодии. Краката ви може да започнат несъзнателно да потропват, тактувайки в ритъма на танците. Изпълнителският състав е великолепен. В ролята на Порги е Ерик Оуенс. Гласът му е толкова топъл и фразирането така меко, че сякаш се излива балсам, когато пее. Ейнджъл Блу, която познаваме от концерта на Пласидо Доминго в Арена Армеец преди 7 години – на 14 февруари 2014 г., е великолепна в ролята на Бес. Присъствието й – и вокално, и артистично, е толкова силно, че изпълва сцената и завладява вниманието на публиката, която я възнагради с дълги аплодисменти след спектакъла.

Целият състав е много добър, ще видите и чуете, но нека специално да отбележа и изявата на Латония Муур в ролята на вдовицата Сирина и дамското удоволствие да гледаш на сцената толкова красив мъж и едновременно добър певец като Донован Сингълтъри в ролята на младия атлетичен рибар Джейк. Казвам дамско удоволствие, защото предполагам, че удоволствието за господата се разваля от щипка завист. Отново ви препоръчвам да следите в групата „Каста дива“ във facebook кога ще има отново прожекция на „Порги и Бес“ от Метрополитън. Особено сега, в пандемичната ситуация, пъстротата на този спектакъл е много зареждаща. Ще ви бъдат интересни и интервютата с постановъчния екип и изпълнителите, които при преките прожекции се излъчваха обикновено в антрактите, а сега при излъчванията на записите са монтирани след финалните аплодисменти. Ще надникнете и на изложбата “Black Voices at the Met”, посветена на знаменити афроамерикански певци като Леонтин Прайс, но и на по-малко известни имена от 1897 г. насам.