Балетът като страст и призвание

Ана Тодорова-Дамова е балетен педагог и хореограф в балетно студио “Красимира Колдамова” към читалище „Цанко Церковски“ в София. 

Първият й досег с балета е в някогашния Дворец на пионерите, където като дете я завели в школата по модерен балет. След това с голям трепет пристъпила в студио „Красимира Колдамова” и преминала към класическия танц. Била една от първите ученички на примата на българския балет. 

Именно няколко от първите й ученички естествено поемат съвсем естествено и ролята и на педагози.

Работата с деца изисква огромно търпение, комбинативност, фантазия, за да се съхрани вниманието на малките танцьори, но пък носи изключително удовлетворение, сподели за работата си Ана Тодорова-Дамова в предаването „Преди всички“ на БНР. 

Тя определя като огромна привилегия шанса си да учи при Красимира Колдамова. „Всичко, което тя ми е дала, в момента аз го прилагам.“

Извън собствения почерк, тя би предавала наученото нататък, и то „с голяма страст“.

Балетът е изключително трудна професия, изисква много упорство, свързана е с физическа болка и психическо напрежение, дава си сметка Ана Тодорова-Дамова, която не е имала моменти на желание да се откаже. 

„Точно обратното: мисълта, че може би трябва да спра в някакъв момент да се занимавам с това, изключително много ме е плашила винаги.“

9-годишната й възпитаничка Розена Иванова вече четири години и половина ходи на балет. 

В балета ми харесва най-много музиката, защото тя е успокояваща и те кара да се концентрираш.“

Трудно й е при новите танци, а с тези, с които е свикнала, се справя добре. Тя е много музикална, много точна и чиста в изпълненията си“, отбелязва преподавателката.

Има ли роля, за която мечтае? „Ако трябва да избера, бих избрала Спящата красавица.“