Христо Кидиков: Ще се оттегля от сцената с бенефис – ако не тази година, другата



Боил Банов ми благодари за реакцията за наградите на артистите, сега ще включат още музиканти



– Г-н Кидиков, публикувахте гневен пост във фейсбук, след като въпреки десетките ви хитови песни и награди за тях вашето име не беше включено в списъка с 65 наградени артисти от Министерския съвет за приноса им към културата. Има ли резултат от реакцията ви?

– За тези награди бе събрана комисия с председател Пламен Джуров. Понеже тя е по повод 55 години от “Златният Орфей”, са решили първоначално да вземат данни от книгата на Генко Генов, покойният голям радетел и автор на наградите. Там някои неща не са били точно записани. Имало е само първа, втора и трета награда. Затова някои творци са оставени извън списъка. В случая и аз, макар че имам 2 специални награди на “Златният Орфей”. Написах едно писмо, малко по-гневно, до министъра на културата.

Тази година съм юбиляр, правя 50 години на сцената. Смятах да го отбележа с голям концерт, макар че зависи от COVID-19 дали ще стане. Искам да го направя и с него да се оттегля достойно. Мисля, че имам достатъчно награди и отличия, също и от “Мелодия на годината”. Не е нужно сега да се изброяват всички тези работи. По този повод министър Банов ми се обади лично на следващия ден и ми каза, че са осъзнали, че са направили грешка, защото не се вземат предвид други конкурси и фестивали. Така че веднага на страницата на Министерството на културата излезе неговото решение, че тази седмица събира комисията, за да могат да се разгледат нещата за всички в пенсионна възраст, които бяхме към “Концертна дирекция”. Носеха се различни слухове, че документите ни са изгорели или че е имало наводнения.

Не е ли имало пожар, в който са изгорели архивите на “Концертна дирекция”?

– Така говорят, но никой не казва нищо конкретно. Когато закриха “Концертна дирекция” след 1990 г., много неща потънаха. Но

прави чест на

министър Банов,

че се извини не само

на мен, но и на

другите ми колеги

и каза, че ще оправи тези неща. Той единствен за тези 30 години намери смелост, като преди това бившият министър на културата Вежди Рашидов започна да ни събира и искаше да ни помогне.

Сега Боил Банов успя да извоюва награди, а не пожизнени пенсии, които се отпускат от Министерството на културата. Във вторник (16 февруари – б.а.) имах среща с министъра. Той каза, че до края на седмицата ще е готов списъкът с новите наградени.

– За какво разговаряхте с министъра на културата?

– Исках да поговорим и във връзка с моя юбилей. Боил Банов пита всеки, включително и братя Аргирови, които се обадиха по време на телевизионния диспут, който имахме по БНТ при Георги Любенов. (Христо Кидиков бе гост на “Денят започва с Георги Любенов” в неделя, 14 февруари – б.а.)

Доста хора са пропуснати – Доника Венкова, Росица Кирилова. Не мога да ги изброя всичките, но министър Банов каза, че всеки заслужено ще си намери мястото в тези награди.

– Успяхте ли да се чуете с някои от пропуснатите в този списък и каква беше тяхната реакция?

– Те разбраха, че аз ще се видя с министъра. Казах им какво съм чул от него – след като списъкът бъде готов, ще бъде одобрен от Министерския съвет, за което той смята, че няма да има никакви проблеми. После трябва да бъде гласуван от Народното събрание. Тогава вече ще ми се обадят. Надяваме се, в крайна сметка човек не трябва да слага тигана, когато рибата е още в морето. (Смее се.) Знаете тази поговорка, да не се надяваш много. Ние сме свикнали, аз съм пенсионер от 10 години, сега съм на 75 г.

На 65 г. бях много

изненадан от 169 лв.

пенсия при толкова

стаж

Но имаше колеги с много по-малки пенсии. Например Мустафа Чаушев беше със 135-140 лв. пенсия. Да не говорим за колеги, които си отидоха от този живот, без да получат и 1 лев – Борето Гуджунов, Катя Филипова, Емил Димитров, Боян Иванов, Борето Грънчаров… Имайте предвид, че не става дума само за певци. В една песен са поне четирима, които дават всичко от себе си – композиторът, поетът, аранжорът и изпълнителят. Толкова плочи сме издали, толкова много сме пътували. Но от всички хонорари ни се удържаше сума, която се изпращаше до “Импресарска дирекция” за нашето осигуряване. Това са милиони, да знаете. Бог да го прости, Борето Грънчаров, на един диспут по телевизията с Янка Рупкина и Стефка Берова каза, че с тези пари се построи НДК. Хубаво, нека, това е гордост за една страна – да има дом на културата в такива големи размери. 

– Все пак, ако е така, не бива да е било за ваша сметка.

– Тогава имаше много голяма концертна дейност. По 27 дни от всеки месец сме пътували, прибираме се за 2-3 дена в София, както се казва, да се преоблечем и пак. Много концерти и всички дирекции удържаха някакви пари спрямо хонорара. Тук става дума за всички музиканти. Групата на Развигор Попов поне е удостоена с награда. Но Петър Чернев си отиде така с неговата група “Черен Петър”.

За да получим заплата, имахме определен брой концерти. Освен това имаше таблица за хонорари.

Но аз се радвам, че се роди полемика. Благодаря и на всички вестници и телевизии, които ме поканиха, а и не само мен, и другите колеги. Дай боже, да има промяна,

но както казва

българинът: “Око да

види, ръка да пипне”

Ако ли не, ние сме свикнали толкова време. Аз вече 10 години продължавам с тази мизерна пенсия.

– Вие сте от малкото изпълнители, които открито изразиха недоволството си от тези награди. Очаквахте ли такава бърза реакция?

– Не си замълчах. Повечето колеги си казват, че щом така се е решило, не може да се очаква друго.

– Какво ви подтикна да напишете гневния пост във фейсбук?

– Именно защото тази година имам юбилей и се подготвям, независимо от пандемията. Правя нов албум, ще излезе и книгата ми. Казах си: “Толкова труд! Това ли съм заслужил – да не получим нищо от помощите, които отпуска Министерството на културата”. От никого не ги вземаме и не сме молили правителството за тях. Оттам са решили да ги дадат за наградите. Мои колеги ми се обадиха с думите: “Ти разбуни кошерите”. Сега излязоха рояци и всичко живо се разшава. Даже министър Банов лично ми каза, че след като е прочел писмото ми, е разбрал, че съм прав. “Трябва да се направи нещо, защото, ако нямаше вашата реакция, можеха да последват още повече провокации”, каза ми той.

Искам да споделя, че той се е срещнал преди повече от месец с някои от нашите колеги – Данчето Христова, Богдана Карадочева и Васил Найденов. Те тогава са казали, че незаслужено колегите си отиват от този живот забравени.

– Как протече срещата ви с министър Банов?

– Той ме изслуша много добре и каза, че като критерий за наградите няма да бъде използвана само книгата на Генко Генов, а ще се вземат предвид специалните награди, както и останалите конкурси в страната. По време на тези събития, които се излъчваха по телевизията, улиците на България опустяваха, защото в една зала колко човека могат да влязат? Всички гледаха директно по телевизията и навън нямаше движение. Нека се похвали сега някой с това. Да, има много силни предавания по телевизията, но такъв прецедент няма. Ненапразно предаването “БНТ на 60” е едно от най-гледаните. Всички сме започнали от телевизията и тя ни даде голяма популярност. 

– Казахте, че подготвяте нов албум по случай юбилея си. Кога ще бъде готов?

– Той ще се появи през септември. Надявам се да го представя първо в Пловдив – моя роден град, на който съм почетен гражданин. С директора на Стария град – Богомил Грозев, говорихме, че там има много културни мероприятия – и симфонични, и театрални, и оперни. Каза, че ще имам честта да открия първия ден от седмицата на културата в Стария град с голям концерт, в който ще присъстват и мои колеги като Марги Хранова, Роси Кирилова, Мими Иванова, Орлин Горанов, Тони Димитрова.

За декември

се подготвяме,

ако се разхлаби

карантината, да

съберем хората

в НДК

Ако не, съм склонен да го отложа за догодина. Това ще е мой бенефисен концерт, с който ще се оттегля. Макар че ако някой ме кани, няма да откажа. Но няма да съм толкова деен със записи и т.н. Мисля, че 50 години са съвсем достатъчни. Напомнят ми, че когато направих 35 години на сцената, също казвах, че ще се оттегля, а те вече минаха 15 години. (Смее се.) Извадих още два албума за тях.

Сега на път е трети. Имам няколко дуетни песни – с Марги Хранова, с Нели Рангелова. Наскоро и с Росица Кирилова записахме песен, която е с народни мотиви. Тя е от един млад автор – Павел Николов, от Ловеч, с когото работя вече 5-6 години. Наричат го заместника на Тончо Русев, защото приживе Русев се запознал с него и му казал: “Сега вече мога спокойно да си отида от този свят”.

Както във всеки албум, слагам китка от стари градски песни, естествено, в модерен аранжимент, който прави синът ми Николай. Той единствен от тримата ми синове се занимава с музика.

Тази година реших да направя дует и

с моята внучка Руми,

която през лятото

ще навърши 17 г.

– И тя ли се ориентира към музикалната кариера?

– Да, тя е пяла с мен като по-малка, тогава по̀ не се притесняваше. Сега учи в гимназията в Горна баня. Помолих я да чуе песента. Каза: “Добре, дядо, ще я направим”, макар че очаквах, че през пубертета няма да иска. Пяла е и в различни групи, а сега и танцува. От сцената не се плаши.

– Вие насърчавате ли я в тези артистични занимания?

– Да, но тя ще си реши. Не натискам никого. Тя свири на пиано много добре, знае английски и италиански. Мисля, че е уникален човек.

– Коя песен ще изпълните с внучка си?

– Песента е “Ако зажалиш някой ден за драмска ракия, прескочи порти с коня Шарколия”. В третия куплет се пее: “Ако зажалиш някой ден за момини устни…”. Не мога аз да го изпълня. Песента е в съвременен аранжимент на моя колега от “Тоника”, който рано си отиде – Георги Найденов – Гого. Много ми хареса, в испански стил е и с много хубава китара.

– По време на пандемия по-трудно ли е да се записва албум?

– Да, повечето неща се правят дистанционно, но имаме време да ги обмислим. Когато си зает с концертна дейност и пътуваш, все си казваш, че има време. Понякога се налага денонощно да се пробва и записва дали ще стане, или не. Сега поне имаме време. Правим и онлайн концерти. Събираме се в зала и всеки пее, пуска се запис на хора с аплодисменти, за да не е тихо. Радвам се и се надявам, че ще победим. Ние, българите, сме жилав народ и няма да се предадем. То и целият свят се бори.

– Как се предпазвате от COVID-19?

– Аз съм на вилата си в Балкана. Идвам в София само когато имам работа. Прибирам се в планината. Има сняг, чисто е, по селата няма много хора, особено в по-затънтените. През лятото работя в градинката със съпругата си – домати, чушки, боб, тикви, лук, чесън. От всичко си произвеждаме. Така си помагам и към голямата пенсия. Защото е Балкан, природата е хубава, земята – плодородна.

Аз съм скиор от много години. Сега за 3 март съм канен в Чепеларе. Там всяка година се прави поход 4-5 км. 5-6 гайди вървят напред и свирят. Народът отзад ходим и всеки си има по едно малко шишенце с ваксина, т. нар. гроздомицин. Сядаме по едни маси и се пее. Става много хубаво. После караме ски. Организаторите ни осигуряват и хотел, иначе не мога да си позволя да ходя в Пампорово с този доход. Преди, като имаше 1 – 2 участия в месеца, закърпваш нещата.

– Останаха ли на заден план хората на изкуството?

– Етиен Леви спомена по БНТ как във Великобритания например има сър Елтън Джон, сър Пол Маккартни. Ние не може да се сравняваме с тях, но в България сме такива. Не може така да се остави, защото някои хора тръгнаха и по пазара да продават, след като отдавна не се занимават с музика.

Трябва обаче с нещо

да припечелват, не

може с тази пенсия

да се кара

Но не сме само ние. За жалост, по-голямата част от народа са с такива мизерни пенсии.

Искам бодро да завършим разговора ни – надеждата крепи човека. Вярвам, че доброто ще победи. А най-голямата награда, която ме крепи през тези 10 години с моята пенсия, а мога и да продължа до края на живота си, е обичта на публиката. Когато ида някъде и вървя по улицата, идват хората, заговоря се нещо и те по гласа ме поздравяват с “г-н Кидик”.

– Често ли ви спират хората така по улицата?

– Благодаря на публиката, тя е нашият коректив. Много често ме питат кога мисля да се оттегля. Но като те искат хората, това е най-голямата награда за един творец. Задавали са ми въпроса: “Кога един артист трябва да слезе достойно от сцената?”. Казвал съм: “Когато след някой концерт си тръгнеш и чуваш само шума от собствените си стъпки, това е първият и единствен знак, че не трябва да стъпваш на сцената”. Знам как съм си отивал, с колко бисове и аплодисменти. Стане ли тихо, си тръгваш с достойнство и толкова.

Деница Раданова

Деница обича да пише за това което я вълнува и да споделя живота си в социалните мрежи.