А ко изборите бяха днес, седем са формациите, които биха попаднали в парламента, като за две от тях кампанията ще е решаваща, показват данни от изследване на „Галъп интернешънъл болкан“.

Данните са от представителните за пълнолетното население на страната проучвания от независимата изследователска програма на „Галъп интернешънъл болкан“, провеждани „лице в лице“ всеки месец. Последното е сред 1011 пълнолетни българи между 4 и 12 февруари.

ГЕРБ и СДС са на първо място с 25,8% от хората, които се очаква да гласуват и са решили за кого, БСП е втора с 21,9%.. „Има такъв народ“ е с 13,1 на сто, а ДПС е близо – с 12,4 процента. „Демократична България“ е със 6,8 на сто, формацията около Мая Манолова – с 4,7 процента, а ВМРО е с 4,2 на сто. При последните две формации кампанията ще е решаваща за шансовете да са в Народното събрание, коментират анализаторите. Такива шансове може да получи и коалицията „Воля“-НФСБ. Обобщеният резултат на изричните споменавания на двете партии е 2,7 на сто потенциален вот, но тепърва трябва да се види дали обединението на двете партии ще даде и бонус, или напротив, отбелязват от „Галъп“.

Колко партии и коалиции са подали документи за изборите

С над процент в борбата влиза „Възраждане“, близо около един процент се движат и формации като АБВ, „Атака“ и партията на Цветан Цветанов, според данните. При всички подобни партии и коалиции решаваща ще е кампанията и не са изключени изненади, коментират анализаторите.

Те подчертават, че данните са моментна снимка и не са прогноза за изборен резултат. Най-трудна за прогнозиране ще бъде избирателната активност. Данните в средата на февруари позволяват да се изчисли, че около 2,9 милиона души биха гласували, ако изборите са сега. На фона на условния предварителен избирателен списък това е около 43 на сто. Това е по-малко от активността в миналите избори, но отново следва да се напомни традиционната неяснота около избирателните списъци, посочват изследователите.

Къде ще бъдат лидерските битки на изборите

Правителството завършва мандата си с нива на доверие от 19 на сто и недоверие от 69 процента. Парламентът има доверие от 14 на сто и недоверие 73 процента. Двете институции са успели донякъде да преодолеят щетата по образа си от лятото и есента. Това „наваксване“ обаче не е голямо и на фона на нивата на доверие в кабинета и Народното събрание в последното десетилетие, сега сме свидетели на едни от най-ниските, отбелязват анализаторите. В този мандат армията имаше ръст на доверието, за да достигне в началото на тази година до най-високото в последните десетилетия ниво от 54 на сто доверие, при 28 процента недоверие. В края на този мандат полицията също завършва „на плюс“. Традиционно при нея нивата на доверие и недоверие са сходни – около 40-50 на сто. На фона на много други институции у нас, това е добър атестат, посочват социолозите.

„СОВА ХАРИС“: 4 партии със сигурност влизат в парламента