Мечка да си в България, не в Италия



Може би днешните тийнейджъри си мислят, че мечките в България живеят само в парка край Белица, където им осигуряват тристепенно меню и разходки в защитена среда. Което, разбира се, е заблуда. Защото паркът бе направен, за да се спасят последните танцуващи мечки в България като част от общата грижа за животните. И всичко това стана с особения принос на френската кинолегенда Брижит Бардо. Тя издигна глас в защита на танцуващите мечки преди двайсетина години, като не пропускаше случай да наругае българите за лошото им отношение към животните и най-вече към използването на мечките за събиране на милостиня по селските събори. Което пък вдъхнови един английски режисьор да озаглави документалния си филм по темата така: “Най-тъжният танц на света е български”.



Въобще падна “голямо набиване на канчетата”, та българските власти в чудо се видяха от строгото мъмрене. Накрая се стигна до направата на резиденцията за пенсионираните мечки с помощта на екозащитни организации.

И ако някой си мисли, че Брижит Бардо най-после се е отеглила в заслужена почивка, лъже се. Този път на мушката са италианците, защото в провинция Тренто държат под ключ и в клетки три мецани – били проблемни за местните, а отгоре на всичкото си нямали имена, само затворнически кодове.

И тук идва голямата изненада – България доживя да чуе похвала от французойката, и то не къде да е, а пред италианска публика.

Спорно е дали сме ги стигнали американците (както мечтаеше навремето Тодор Колев) и дали вече има смисъл да ги догонваме (след щурма на Капитолия), но се оказахме с една обиколка пред италианците. И то по толкова важен въпрос като свободата и щастието на обезправените мечки.

Права е Брижит Бардо да порицава строго италианците, затова да побързат и да ни пращат мечките. Освен комфорта на хубавия парк край Белица тук най-после ще им дадем имена и ще се погрижим за тях подобаващо. Затова и Брижит Бардо ни дава за пример – мечка да си, но в България.