Двоен скок на желаещите да станат българи в пандемията

Наплив за български паспорти въпреки пандемията. През 2020 година хората, сдобили се с родни документи, са скочили двойно. Това показва справка от администрацията на президентството, тъй като именно вицето на държавния глава одобрява получаването на българско гражданство. Така през миналата година родно гражданство са получили точно 18 446 души, като за сравнение година по-рано техният брой е бил 9314 човека. Това е своеобразен пик, като подобни данни се наблюдават само през 2012 г., когато новите българи са над близо 18 700.

Иначе незначителна част от сдобилите се с БГ лични карти са нашенци, които възстановяват гражданството си. Останалите са все нови българи, пожелали лични карти най-вече заради произход, родител българин или натурализация. Заради заслуги у нас родни

паспорти са взели общо 12 спортисти

а заради инвестиции – други 22 чужденци. По традиция най-много желаещи да се сдобият с лична карта у нас идват от Северна Македония. Това са повече от половината, или точно 9098 човека. Следващи в класацията са Украйна, Сърбия и Молдова, та дори и Албания, където всъщност има големи български диаспори. По принцип младежите от тези области идват да учат у нас, а ако докажат български произход, плащат по-ниски такси в сравнение с чужденците. Друга част пък работят в България и живеят в пограничните райони, като дори имат и коли с родна регистрация.

Ако към тази данни добавим и тези от 2016 до края на 2020 г., то новите българи са малко над 53 400 души. През тези 5 г. малко над 25 600 македонци са сменили паспорта си за роден. Същото са направили близо 7200 украинци, близо 3800 молдовци, както и малко над 3600 сърби. Албанците, предпочели родната ни земя, пък са близо 2300. В класацията попадат и малко над 2000 човека от Турция, 1937 от Русия и 1920 от Израел. Своеобразен спад при раздаването на българско гражданство има през 2017-а, когато с родни паспорти са се сдобили едва 361 души, а през 2016-а те са били над 13 000.

Точно

372 българи пък са се отказали от гражданството

си в рамките на само тази година, като за последните пет години тази цифра набъбва на 1310 души. През 2019 г. са били с почти наполовина по-малко в сравнение с изминалата 2020-а – само 209 човека. Процедурата трае няколко месеца, като лицето трябва да представи и документ за започнат механизъм за придобиване на чуждото гражданство.

Причината за това е забраната за двойно или тройно гражданство. Страните, в които се установяват по-голяма част от хората, захвърлили родното тескере, са Австрия, Испания, Нидерландия, Норвегия, както и държави като Германия, Израел и други.

Всъщност първите 4-ри са все държави, които не позволяват двойно гражданство или пък имат някои ограничения спрямо него. В Нидерландия изключение от забраната за второ гражданство се прави само за децата, родени в страната с родител от друга националност. Законите по отношение на хората с две националности в Норвегия също са строги. Две са позволени само на хора, чиято родна страна забранява отказ от гражданство. Децата, родени на норвежка земя с родител чужденец

имат двойно гражданство до 16 г.

а след това трябва да изберат едното. Горе-долу също толкова строг е режимът и в другата страна от топ 3 желани дестинации за нашенци – Австрия. Там обаче имат изключения за двойно гражданство за богати инвеститори, които влагат поне няколко милиона долара.

Компромис се прави и за децата, родени в Австрия с родител чужденец, за хората, чиито държави забраняват освобождаване от гражданство, и за професори с австрийска жилка. Испания е държава, която не признава двойното гражданство или го признава само с някои страни. Иберийската държава има подписани спогодби предимно със страните от бившите испански колонии, както и с Португалия и Андора от европейския континент.