Весислава Антонова: Дигитализацията и финансирането са теми №1 за обществените медии

Най-важните, най-горещите теми за обществените медии и за радиостанциите в Европа са свързани с тяхната дигитална трансформация и начина им на финансиране, коментира в ефира на Радио София Весислава Антонова – журналист и медиен анализатор.

Освен неизбежното развитие на технологиите, за дигиталната трансформация допълнителен натиск оказва и настоящата Covid пандемия.

Интернет гигантите, социалните мрежи и увеличеният избор на канали неминуемо се отразяват на съдържателните формати.

Тази трансформация е шанс за предефиниране ролята на обществените медии. Тя предоставя нови платформи, нови аудитории. Това позволява достъп на всички възрастови групи до информацията и посланията. Знаем, че вече 70% от информацията се получава през мобилните устройства, допълни Весислава Антонова.

Забавянето на цифровизацията означава загърбване на важната част от по-младата аудитория.

Предстои формулирането на нови текстове в Закона за радиото и телевизията, изтъкна още медийният анализатор. Така ще трябва да се определи кой е ефективният, устойчив и независим модел на финансиране на обществените медии.

„За съжаление все повече страни в Централна и Източна Европа преминават от директно събиране на такси от гражданите (както е при Би Би Си например) към финансиране от бюджета (така направи наскоро Румъния). На пръв поглед това финансиране изглежда стабилно и по-лесно, но практиката показва, че такива медии се сблъскват с редица проблеми. Постепенно се намалява бюджетът на съответните медии. Възможно е част от хората, работещи там, да бъдат причислени към системата на държавните чиновници (Косово).

Този модел на финансиране позволява по-лесен политически натиск. Така се подлага на изпитание независимостта на медията и на свободното слово., подчерта Весислава Антонова.

В Европа най-разпространен е смесеният модел на финансиране.

За България още не се знае какво ще се прецени от Министерството на финансите, но едва ли ще се въведат такси от гражданите.

Според експерта, ще бъде грешка БНР и БНТ да се откажат от рекламните си приходи, защото така ще се прекъсне връзката с пазара и ги кара да бъдат по-конкурентни, въпреки обществените си функции.

Радиопазарът в България е твърде интересен. Около 80% от над 280 радиостанции, според регистъра на СЕМ, са музикални. Това дава на БНР поле за политематични предавания в програмата си, както и предимството да бъде лидер в качествената и проверена информация, отбеляза Антонова.

С нея разговаря Катя Василева.