П риятели на алпиниста Атанас Скатов в неделя се събраха и изкачиха връх Ботев в Стара планина в негова памет. Организатор на похода беше от един от приятелите на Скатов – Кольо Кавръков. Той е бил със Скатов в хималайската му експедиция през 2018 година. 

Откриха тялото на Атанас Скатов, не скъсано въже е причината за падането му

Връх Ботев не е бил случайно избран.

„Няма по-труден връх за нас при денивелация 1 800 метра. Връх, който Наско много обичаше и често ходехме там“, сподели пред NOVA Кольо Кавръков.

Той се е видял със Скатов преди заминаването му за експедицията към осемхилядника К2.

„На път за София се отби и коментирахме предстоящата му експедиция. Беше физически подготвен, нямаше притеснения, освен с организацията, която беше по-трудничка. Обсъдихме екипа“, обясни Кавръков.

Майката на Скатов: Ако не беше сигурен, че ще успее, нямаше да тръгне

Той отхвърли вероятността до трагедията да се е стигнало заради грешка на Скатов. 

„За мен причината е или скъсано въже, или стар парапет, който е паднал. Трудно ще разберем истината, защото трябва да се проведе разследване“, обясни Кавръков.

„Ако едно въже не се смени в разстояние на 100 метра, то се амортизира, прегаря от слънцето, от зимните условия и става неустойчиво. Твърде вероятно е това да е причината за неговата гибел“, коментира още той.

Издирват трима алпинисти, поели към K2

В ефира на NOVA Кънчо Долапчиев, един от доайените на ски алпинизма у нас, показа как алпинистите се движат по фиксираните въжета със самохват.

„Вероятността да се откачиш е съзнателна. Откачаш се от единия парапет, за да се закачиш на следващия. Много трудно се работи с тези съоръжения. Последните участници в тези експедиции казват, че част от парапетите са били доста затрупани от сняг“, каза Долапчиев, участвал в легендарната българската експедиция до Еверест през 1984 г., при която загива Христо Проданов.

Алпинист за инцидента със Скатов: Вероятно се касае за човешка грешка

„Прочетох доста неща. Tе са били изключително изтощени още в базовия лагер. Чакали са 20 дни, а се намират в планината, при сурови условия. Това не е почивка, организма губи силите си. В трети лагер се оказва, че палатките са недостатъчни, спалните чували също. На височина над 7 000 метра недостигът на кислород те удря първо в мисленето, в преценката“, коментира още Долапчиев.