„Новини с добавена стойност“ от Г-н Балев: Парите в чекмеджето, нервите – в долапа!

Добър ден, добра среща и още по-добра сгода, драги радиослушатели.

Вие слушате “Новини с добавена стойност”, един бюлетин за видимото и невидимото от актуалната обстановка. Тази малка рапсодия ние изпълняваме в стил дружелюбен пънк-рок.

Ние чувстваме в гърдите си един национален дълг. Чувстваме, че трябва да се борим за по-дружелюбна атмосфера в комуникациите, защото хората страшно са се изнервили.

Комуникациите между хората в момента са като едно срутище.

С нашите камъни по нашите глави, ама преди това мятаме няколко милиона за укрепване на срутището. И колкото повече се срутва каменопадът, толкова по-изнервени ставаме всички, защото хем подпираме с пачки, хем укреплението пада без бой.

Изнервиха се, както големите хора, които определят векторите на нашите съдбини, така и малките хора като нас с вас.

Една моя приятелка – манекенка и чудесна баба – ми разказа тия дни как нейното внуче я наръчало: Бабо, прибери си нервите в долапа!

Ето това е един хубав призив, на който искам да дадем по-високи обществени децибели!

Всички да си приберем нервите в долапа, че то какво стана – изолация, караници, безпаричие, фрустрация, обществено помрачение.

Ето да речем, влизаме да се наобщуваме в някоя социална мрежа, че вече ни е омръзнало да се караме вкъщи.

Общуваме си значи на някоя дискусионна платформа, показваме своя ум и своята магария. Спорим по разни обществени въпроси, но като се разгорещим, забравяме всякаква солидна аргументация и почваме да се конфронтираме по най-безразсъден начин с около 200 км/ч.

Дето се наричаме с грозни имена, как да е, преглъщаме.

Но има и друго ниво на агресия, когато събеседникът внезапно и тържествено ни пожелае “приятен ден”! Сиреч – няма какво повече да говорим, драги събеседнико, разкарай се!

На мен като ми кажат във фейсбук “приятен ден!!!” с три удивителни, получавам прилив на негативна енергия и желание да ги начупя тия удивителни като солети.

Приятен ден ще ми викат, нахалници!

И трябва да ви кажа, че подобно възпитание проявяват и хора от финансовата върхушка като Марк Тачър, Менда Стоянова от ГЕРБ или Румен Гечев от БСП.

Румен Гечев е голям теоретик и практик на банковата система у нас, историческа фигура от Виденовата зима през 1997 година. Тази повратна година в нашия обществено-финансов договор. Оттогава почти не са падали банки, освен КТБ през 2014.

Менда Стоянова е Желязната лейди на финансовата мисъл в ГЕРБ.

Сериозни хора, депутати от по-важните.

И тези две обществени колони нещо се скараха тия дни в парламента за пари – ама се разлютиха много, понеже това са обществени пари. Ако е за лични пари, хората обикновено са по-дискретни и даже се притесняват да им снимаш чекмеджето. Обаче за общите пари голяма патардия, голяма гюрултия.

Менда вика на Румен – който не работи, не трябва да яде; вие социалистите все гледате наготово!

Румен пък се ядоса на Менда и ГЕРБ, че били запъртъците на БКП. Накрая вика на Менда: “Децата на активните борци ще ни дават акъл ли? Приятен ден!”

И той като моите опоненти във фейсбук – приятен ден, вика!

На мястото на Менда щях да побеснея и да направя някоя глупост, добре че не съм Менда Стоянова, много щях да се изложа!

На мен като цяло ми е странно, че думата социалист или комунист няма вече никакво друго значение, освен да обидиш някого, няма значение дали е Менда Стоянова, Румен Гечев, Джо Байдън или Марк Тачър.

Мен да питате – никой от тия четиримата не е кой знае какъв социалист. И освен това, много трудно можеш да намериш общи политически характеристики между четиримата.

Но ако някой реши да нанесе оскърбление на кой да е от тях, ще каже:

Румене/Менда/Марк/Джоузеф, ти си един социалист. Приятен ден значи!

Да кажем, все пак, две думи за Марк Тачър, понеже го одумваме.

Марк Тачър е син на Маргарет Тачър, баронет, бивш рали състезател, финансист, аферист. Беше се забъркал с финансирането на един опит за преврат в Африка 2004 година. Арестуваха го, глобиха го, лепнаха му и една условна присъда. Оттогава не се е чуло нищо криминално за него, явно е станал по-внимателен, че вече е на години.

Марк Тачър е батко на нашия премиер, сега е на 67 лазарника и кой знае какви нови афери замисля.

Само да не е решил да събаря някоя банка или срутище у нас, че много ще се изнервя и като нищо ще го причакам някъде да му кажа: Приятен ден, сър Тачър. Have a nice day, така да се каже!

Сигурно ще ме разбере, че го соля, макар и учтиво. Те британците са царе на хладната и ехидна учтивост. Имат си такъв номер великите британци. Ужким не ги въртят и тях нервите. Може да кипи отвътре, ама се държи възпитано и ти пожелава всичко най-хубаво в учтива форма: приятен ден, вика, много здраве и късмет, на добър час, лек път и по-далеко да стигнете! Това в превод от великобритански на пернишки звучи така:

Бегай оттука, бате, с 200 км/ч.

Това с лицемерната учтивост си е подло. Де вика господин Ленин – формално е правилно, по същество издевателство.

А може по-иначе, както е казал Никола Йонков.

Може например, когато си пожелаваме приятен ден, да влагаме прякото значение на израза, а не че толкова бързаме да отпратим събеседника.

Може също така, когато се бутат банки и падат срутища, преди това трябва да предупреждаваме хората да се пазят от падащи предмети. Представете си някой неподготвен гражданин да влезе в банката, точно когато тя се срутва. Ами ако го удари някоя пачка по главата! Въобще, чекмеджето сякаш е по-сигурен предмет от банката – в отделни исторически моменти, не през цялото време.

Затова – парите в чекмеджето, нервите в долапа.

Защото изпуснатите нерви също имат финансови измерения.

Примерно Цветан Цветанов навремето беше вътрешен министър. Като по-млад и не толкова опитен, беше и малко барутлия в комуникациите. Ходеше по телевизорите и парламентарните трибуни и вместо добър ден, почваше да плющи със словесния камшик по предполагаеми престъпници и предполагаемо недостойни съдии – преди доказването на тая тяхна противност. Тия негови приказки и досега са източник на доходи за засегнатите.

Буквално преди дни България отново бе осъдена да заплати известна сума на засегнат от риториката на Цветанов.

Хубавото е, че парите няма да ги плаща Цветанов, че щеше да му дойде нанагорно.

То и на мене не ми свидят парите от държавния бюджет, той все пак е нещо като природен ресурс.

А и г-н Цветанов каза, че вече няма да прави така. Няма да говори неща, за които да съдят България и да ни измъчват бюджета.

Той вече си държи нервите в долапа, а и парите му се надявам да са на правилно място.

Повечето от вас, драги слушатели, не си държат парите ни в долапа, ни в банката, което е малко безотговорно и затова ще ви пожелая един приятен ден, пък вие както искате, така го разбирайте.

Аз съм Г-н Балев от в-к СЕГА, медията на свободните хора.

И давам тук последна препоръка:

Прибирай бърже нервите в долапа,

за да стоиш далеч от ескулапа!