Мария Бакалова като Пеневата чета



Има много разлики, но номинацията на българката Мария Бакалова за “Златен глобус” за главна женска роля има и съществени аналогии с пътя на националния ни отбор по футбол към славното четвърто място на Световното първенство по футбол през 1994 г.

Защото “Златният глобус” е пътят към “Оскарите”, а те са, както е известно, всепризнатото световно първенство по филмово майсторство.



Неочакваният пробив в Холивуд – глобалната фабрика за мечти, на довчера почти неизвестното 24-годишно момиче от Бургас, е малко като приказката за Пепеляшка. Или като някой от онези романтични холвудски филми, в които добрите достигат до хепи енд. Но ето, че се случва и в живота.

Така беше и през онова възторжено лято на 1994 г., когато българските футболисти неочаквано прегазиха на стадиона световни сили във футбола и станаха легенди.

Сега перспективата за български Оскар за главна роля радва хората у нас – е, тези, които се радват на българските успехи. Спомняме си вълната от възторг, която заля цяла България през 1994 г.

И сега, както и тогава, някои обаче не се радват, а завиждат. През 1994 г. нямаше социални мрежи, но сега всеки има възможността публично да се изложи, като излее хейта си не просто пред двама-трима души в кръчмата или в кухнята вкъщи. На тези хора им е много криво, защото не разбират: как така стигаш до върха без връзки?!

Ами много е просто – както през 1994 г. имахме екип от талантливи, виртуозни футболисти, така и сега Мария Бакалова има талант, амбиция, очевидно и воля, и дисциплина. На някого може и да му е странно, но има общества, където стремежът към успеха, а не мрънкането и хейтът получават признание.

Трябва да умеем да се радваме на успеха на другите – това прави едно общество силно.