Имен ден празнуват Доротея, Огнян, Искра, Пламен

На 6 февруари имен ден празнуват Доротея, Огнян, Искра, Пламен.

На тази дата Светата ни църква почита паметта на Свети преподобни Вукол, епископ Смирненски, на Света мъченица Доротея и на Свети Фотий, патриарх Цариградски.

Преподобни Вукол бил ученик на Св. ап. Йоан Богослов, който го кръстил и посветил за епископ на град Смирна. В Смирна тогава имало малко покръстени. Сред тоя езически мрак Св. Вукол се отличавал със своите добродетели, особено със своята благост и кротост.

Свети Йоан Богослов, виждайки, че това е опитен в духовния живот човек и достоен, го поставил за епископ на Смирненската църква. Това назначаване било твърде благовременно за християните на Смирна и Христовият светител извършил за тях много полезни неща. Просветен от Дух Свети, той сияел като светилник на светило (Мат.5:15). Онези, които стояли в тъмата на заблудите и идолската прелест, той просвещавал чрез небесната светлина и чрез светото Кръщение ги правел синове на светлината (Иоан.12:36) и защитавал всички от безбройните, невидими, но свирепи и неукротими зверове, които само търсят кого да погълнат.

Преди да се представи през 100 година, Свети Вукол връчил своето словесно стадо на блажения Поликарп. След като тялото на светителя било погребано, Бог благоволил на гроба му да израсне мирта, за която било отличително, че лекувала болни.

Света мъченица Доротея живяла в III век в град Кесария Кападокийска Тя била много красива; мъдростта й удивлявала всички, които я познавали; но особено тя се отличавала с християнски добродетели и с ревност към закона Господен. Тя се отказала от житейските радости и се посветила съвършено на Бога, като се стараела да Му служи с добри дела и праведен живот.

Саприкий, управител на Кападокийската област, повикал на съд Доротея . Той започнал да я убеждава да принесе жертва на боговете, както бил заповядал царят. Девойката отговорила, че небесният Цар е заповядал да се покланят само Нему и че тя ще изпълни Неговия закон и няма да се покланя на идолите. Управителят я заплашил с жестоки мъчения, ако не се отрече от вярата си, но тя отказала. Виждайки, че увещанията му са безполезни, Саприкий заповядал жестоко да мъчат Доротея.

След това управителят измислил друго средство, за да склони Доротея да се отрече от вярата. В Кесария живеели две сестри – Христина и Калиста, които преди били християнки, но се отрекли от вярата си поради страх от мъчения. За своето отричане те получили от езичниците много пари и живеели в богатство и разкош, сред суетни удоволствия. Саприкий се надявал, че техният пример ще подействува на Доротея. Доротея прекарала у тях няколко дни и те усърдно я уговаряли да последва примера им. Но станал обратното – Доротея ги убедила в силата на Христос и във вечния живот след смъртта. Саприкий се разгневил и ги предал на изгаряне. Тъй умрели сестрите и получили мъченически венец. След смъртта на Христина и Калиста Саприкий заповядал жестоко да мъчат Доротея – обгаряли я с огън, били я по лицето. Най-после управителят изгубил надежда, че тя ще се отрече от вярата си и я осъдил на смърт.

Свети равноапостол Фотий се родил в Цариград около 820 г. от богат и знатен род. Баща му се казвал Сергий, а вуйчо му бил женен за сестрата на византийската императрица Теодора. Родителите на Фотий страдали за своето открито иконопочитание по времето, когато византийските императори били иконоборци.

Фотий получил най-доброто образование на своето време и бил най-ученият представител на тогавашна Византия. Той бил преподавател в знаменитата Магнурска школа в Цариград, където се учел славянският равноапостол Константин – Кирил Философ и малко по-късно – българският цар Симеон Велики. Фотий заемал високи служби в държавата, на най-много обичал да се занимава с науките.

Заради изключителните си дарования и високото си образование той бил поставен през 858 г. за цариградски патриарх. Патриарх Фотий насърчил Константин Философ да стане християнски мисионер на славяните. Той написал до българския цар Борис І обширно послание върху християнската вяра и живот.

Патриарх Фотий се борил против изопачаванията на християнството и често влизал в разногласие с византийските императори. В зависимост от курса на тяхната политика той бил свалян и пак възстановяван на патриаршеския престол, докато най-после умира в заточение на 6 февруари 891 година.