В ъзраждането – епохата, развихрила най-дръзките и най-светли пориви на българския дух, ражда и идеята за висше училище в България.

Въплъщение на тези смели въжделения е Софийският университет „Св. Климент Охридски“ – първото българско висше училище.

„Софийският университет е най-старият български университет, създаден преди 132 години. Това начало е било трудно и наистина смело начинание от страна на нашите възрожденци“, разказва пред „5 минути София“ проф. дфн Анастас Герджиков, ректор на СУ.

През 1880 г. Министерството на просвещението на току-що възстановената българска държава внася в Народното събрание проект за закон, чиято идея е да се създаде българско висше училище, което да приема завършилите обучението си в реалните и класическите гимназии.

Занятията започват скромно и без всякакъв шум на 1 октомври 1888 г. Това е рождената дата на българския университет. 10 години след Освобождението.

„Централното фоайе на университета – едно от най-емблематичните места. Винаги съм показвал как ехти ехото“, каза Борис Ангелов, управител на Ректората. 

„Първите няколко души, осем преподаватели, извършват наистина чудеса, защото са малко на брой и защото всички почти са завършили в чужбина и успяват да привнесат тук духа на висшето образование от различни европейски страни“, коментира проф. дфн Анастас Герджиков.

Студентите са 43, само мъже. Сред тях са Александър Теодоров-Балан, Любомир Милетич, Иван Георгов, Станимир Станимиров, Никола Михайловски, Йосиф Ковачев и Иван Данев.

Първите жени ще бъдат допуснати след дълги години петиции до Народното събрание в първата година на ХХ в.

На 29 януари 1889 г. измежду преподавателите е избран първият ректор на висшето училище – Александър Теодоров-Балан.

През 1894 г. преподавателският съвет прокарва пред правителството една еретична идея – ректорът да не бъде избиран от министъра, а от редовните професори. Така е направена първата крачка към автономия и поставено началото на една дълга история на лъкатушещи взаимоотношения между академичната общност и властта, продължила чак до наши дни.

Междувременно висшето училище, което с настъпването на новия век ще бъде вече наричано „университет“, намира най-големия си благодетел. Известният търговец и банкер Евлогий Георгиев, изпълнявайки и волята на покойния си брат Христо, решава да направи огромен жест за каузата на висшето просвещение в България.

Изпраща до княз Фердинанд писмо, в което съобщава волята си да дари място от около 10, 200 кв. м. в София и „една сума от 800 000 лв. за въздигане зданието на първий български университет“.

Освен това чрез завещанието си големият меценат дарява още 6 милиона лева, които да образуват фонд за изграждането и издръжката на висшето училище.

Ще мине доста време преди първата копка да бъде направена, но затова пък първата университетска криза няма да се забави много. 

„През 907-а година Фердинанд се опитва да затвори университета, защото студентите са го освиркали, но обществеността не позволява. Подобна е ситуацията през 1922 година, когато Стамболийски иска да уволни поредица от преподаватели, които не са съгласни с политиката на земеделското правителство и отново университета не позволява това“, посочи Герджиков.

Деветоюнският преврат през 1923 г. довежда до правителството на Александър Цанков, който става и просветен министър. Това е първият премиер на България, възпитаник на Софийския университет.

По време на мандата си правителството на Цанков на няколко пъти сваля студентските такси и дори освобождава бедните студенти от плащане.

На 30 юни 1924 г. най-сетне е положен и основният камък за строежа на Ректората.

В края на 1934-а година сградата на Ректората е тържествено осветена в присъствието на цар Борис Трети.

„Тези витражи са дело на немски специалисти, като са доработвани от български художници. Комплексът представлява стил необарок, строен по проект на един френски архитект – Анри Бреасон. По-късно е преработен проектът от българския архитект Миланов и в този си вид старата сграда на университета е построена между 22-ра и 34-та година“, посочи Борис Ангелов. 

Бомбардировките над София през 1943-1944 г. тежко разстройват работата на университета, но въпреки това учебните занятия не са прекъснати.

Още интересни видеа вижте в канала на Vbox7 5 минути София.

Пет минути София – Националната библиотека

Пет минути София: Цариградският архив