Синята идея се изчерви, но Байдън гледа строго



Коя е най-вероятната коалиция на желаещите властта



Въртлежката изведнъж се завъртя шеметно и някои дечица изпопадаха от кончетата. Георги Гергов например се натърти и на зачервеното място ще му избие синина. Бърдоквата от Пловдив, или както там му е прякорът, стана жертва на центробежни сили в БСП.

А ген. Атанас Атанасов навръх Атанасовден тупна от другата страна на въртележката, повлечен от центростремителни. Той пък се бе засилил да чучне право в скута на Корнелия Нинова. Нищо му няма от падането – той е безсмъртен като синята идея (“Атанас” означава “безсмъртен”), дори когато тя е леко изчервена от доктринален срам.

И двамата се контузиха заради предизборното коалиране. Но ако това не беше опесъчен кът за патиланци, а реално кръгово движение, щяха да станат зрелищни катастрофи и да има бая политически трупове. Защото в коалирането между партиите у нас няма принципи, няма и скрупули, нито задръжки и всеки се включва в движението, като сече осите. Би трябвало да се зачита поне линията ляво-дясно, но тук мигачите или ги няма, или са подвеждащи.

Не само у нас обаче – и в Европа, а и в света стана хептен заплетено кое е ляво и кое е дясно. Партиите нямат ясен облик, така че не придирят много-много и за облика на своите коалиционни партньори. В България е станало традиция ляво и дясно да се свеждат само до представата с коя ръка управляващите ще присвояват обществени средства и в кой джоб ще ги пъхат. Затова и сме виждали доста засукани пози при обладаването на властта. Виждали сме и куриози – правителства да се задържат с помощ от политически антиподи (“Атака” и ДПС например).

Но куриози има и в Европа – широката коалиция в Германия, да речем. В Брюксел – столицата на Евросъюза – “лява” е най-дясната политика, но забулена в толерантност към джендъризма и телесните “другости”. За Брюксел лявата политика е десен екстремизъм, нейните представители са “популисти”. Такива политици са груби и ръбати като Орбан например. Липсва им станишевският финес в обноските. Тази европейска смяна на полюсите е налице и в България. Тук най-дясна е била политиката на две леви правителства – на Виденов заради ограбените спестявания и на Станишев заради плоския данък. Десните кабинети на Костов и Борисов пък ще бъдат запомнени с решителни леви ходове – стопиране на хиперинфлацията, вдигане на доходите, смаляване на безработицата.

Но ето че сега пак лявото и дясното взеха хаотично да навлизат в мъглата на кръговото движение, понеже са се задали избори. В тая мъгла засега се вижда само, че краварката е в левия ъгъл и БСП е “Уау!” Дали обаче това “Уау!” няма бързо да стане “Въх!” с влизането на Джо Байдън в Белия дом. Той санким минава за ляв, тъй като неговата Демократическа партия е лявата в Америка. А лявото там е либерално, а не социалистическо. То е подобно на станишевското в Брюксел, а не на тукашното ляво. Във външната си политика обаче демократите в САЩ са по-големи ястреби и от Бари Голдуотър спрямо периферни страни като България. Демократът Клинтън например безжалостно бомбардира Белград, където режимът беше ляв. Тогава ракети паднаха и в София, където пък режимът беше десен.

За Байдън е сигурно, че се кани да ни погледне строго от портрета на стената. Та ние се офлянкваме да приемем Истанбулската конвенция, която поставя под юридическо запрещение разликите между половете! Тя на практика заличава рода като граматическа категория. А първата работа на американския Конгрес след възкачването на Байдън бе тъкмо да забрани мъжкия и женския род. Конгресът вече си служи писмено и устно с полово неутрални думи и е разрешен само среден род. Такава е каузата на живота на вицепрезидентката Камала Харис и старият Байдън, “що да стори – продава си и жената”, както е казал поетът. Така става ясно какво се задава от Америка заедно с новия разцвет на политически коректния език. Задава се нов идеал за човека като нещо дифузно и вторачено в своя плаващ идентитет. Както е казал поетът, задава се “мъж, жена или хермафродит, звяр или риба”.

Който обаче е наясно с неразривната връзка между език и мислене, си дава сметка, че с изхвърляне на думи се изхвърлят не само денотираните с тях понятия, но и цели съждения. И всеки, който си служи с политически коректния език, неминуемо оглупява. В България обаче това не си личи.

Новоговорът носи и друга, общочовешка злина, и то най-голямата. Той убива свободата на словото, а тя е първото по важност човешко право. От него произтичат всички други права и свободи. Щом се реже словото, над обществата се спуска черен покров на издевателства и мракобесие. А оглупяващият човек с окован език губи способност да се фокусира върху важното, да улавя нишката и да разпознава прикрити цели и намерения.

Той се превръща в осакатял ням слепец със закърнял социален усет. Без него той престава да прави точни умозаключения за текущите обществени дилеми и конфликти, които винаги са на икономическа основа. Ако това е била целта на либералния проект – класовата идентичност да бъде подменена с телесна – веднага става ясен смисълът на прочутата фраза на Клинтън: “Икономиката, глупако!” Искал е да каже, че тя трябва да бъде скрита и обществената енергия да се излива не в класови борби, а в борба за все по-диференцирано личностно самоопределение на отделния човек. След зациклянето при Тръмп тази подмяна се завръща триумфално в световния дневен ред заедно с Байдън и Харис.

Затова е и трепетът, с който тукашните политици очакват следващата телевизионна реклама, поръчана от едно посолство. Тя ще посочи в кого сега е Силата – дали в приласкаващ женски образ като този на Корнелия Нинова, или пак в образа на влахнат обветрен мъжкар като този на Бойко Борисов. Ген. Атанасов май е получил интифа от някоя фондация, че ще е първото.

Какъв обаче е бил пресантиманът на Нинова, когато е залюлявала Гергов на въртележката. Тя погрешно е допуснала, че в САЩ ще победи Тръмп и колаборационистко крило в БСП начело с Гергов най-после ще я катурне. Той е едър бизнесмен, а тук това означава да си приятел на властта. Гергов още има какво да ѝ продаде. След като пробута дупката във Варна, сега наред е ЦУМ. Той би трябвало да бъде изкупен обратно от държавата и там по схемата на покойния Божидар Димитров да се нанесе Националният исторически музей. Този музей се привижда като сърце на българщината, неин локус и основен извор на патриотичното възпитание. След национализирането на колекцията на Васил Божков експонатите му се увеличават и в Бояна им е тясно. Те въпият: “Не щем в резиденция в покрайнините, искаме в центъра в ЦУМ!”

Сградата на ЦУМ не става за нищо друго. Тя няма да бъде музей само ако България се слее с Македония и Министерският съвет се разшири. Тогава ще му се наложи да се разпростре и в долепения до него ЦУМ.

След победата на Байдън обаче Нинова си е помислила горе-долу следното: САЩ ще кривнат от лявата политическа линия на Тръмп и ще се върнат към неолибералната линия на различията и идентичностите от времето на Обама. Тогава Станишев доволно ще потрие ръце и пак ще ме натисне за Истанбулската конвенция.

Ще стане даже по-лошо – някой като Вигенин ще посегне на поста на самата Нинова. А парите за преврата ще дойдат от някой като Гергов. И тогава само победа на изборите би могла да я спаси.

Но да не би пък и Нинова да е получила интифа от фондация, че тя ще бъде следващият премиер на България? Явно да, стига да съшие някаква ляво-дясна коалиция. И тя сега се сформира, понеже е ударил часът на синята мъгла, както казва поетът. Прокси вариант на такава коалиция бе изпробван на кметските избори в София. Причудливото като хермафродит негласно обединение на БСП с десни формации като “Демократична България” постигна тогава голям успех. Аха да сътвори и чудо и да уреди столицата с червен кмет в лицето на Мая Манолова.

Сега, след като градската десница преглътна рибената кост, остава като че ли по-лесното – партията на Слави Трифонов да бъде пришита към новата коалиция. Тази партия има типичния за днешните реалности у нас ляво-десен облик. Нейното участие в бъдещата коалиция решава няколко големи проблема наведнъж.

Първо, събаря от власт Борисов и ГЕРБ, които и без това страдат от непопулярните мерки срещу вируса.

Второ, премахва незаобиколимия стар проблем с ДПС като ортак в управлението – явен или скрит. Трето, премахва и по-новия проблем за ортаклък с т.нар. десни популисти като “Атака”, ВМРО, “Воля” и пр. Иска се само Слави да се покаже малко като ляв популист и мнозинството ще е налице, а ГЕРБ, СДС и ДПС ще са едновременно в опозиция.

Дали обаче това мнозинство би излъчило тъкмо Нинова за премиер? Едва ли и тогава актуален ще стане въпросът: “Но какво става в левия ъгъл?! Къде е краварката?”