60% от жилищата ще бъдат санирани до 2050 г., ще струва по 1 млрд. лв. на година



Средната цена за панелките е 186,48 лева на квадратен метър



Разходите за отопление трябва да паднат с 60 на сто

До 2050 година в България трябва да бъдат санирани 60% от жилищния фонд и близо 17% от нежилищния, като това ще доведе до спестяване на 7329 гигаватчаса енергия годишно, с което емисиите на парникови газове ще намалеят с 3 274 453 тона въглероден двуокис. Това е планирано в приетата от кабинета в сряда дългосрочна национална стратегия за подпомагане обновяването на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 г.

В документа, върху който няколко министерства работят вече половин година, се казва също, че стратегията ще доведе и до създаването и поддържането на 17 600 нови работни места и допълнителен годишен ръст на БВП от 557 милиона лева към 2030 г. Това в момента е малко под 2% от актуалния годишен БВП на България.

Санирането има и многобройни други положителни ефекти, се изтъква в стратегията. Един от тях е, че продажната стойност на апартаментите в санираните сгради се повишава поне с 10-15% в сравнение с преди мерките.

Също така намалява зависимостта от внос на енергийни суровини. В документа се изчислява, че само за десетте години между 2021 и 2030 г. санирането ще помогне да се спестят 2971 гигаватчаса енергия годишно, което представлява 6,9% намаление на общото енергийно потребление на домакинствата и сектора на услугите.

Има и многобройни положителни ефекти от санирането върху публичните финанси, например от спестените разходи за енергийни помощи за бедните, от спестените разходи за болнична помощ заради подобреното качество на въздуха и на климата в помещенията. Всички преки и косвени ефекти от санирането са изчислени на между 30 и 40 млрд. евро за целия период на действие на стратегията.

Разходите обаче също не са малко. Само за санирането на жилищните сгради например са необходими по около 257 млн. лв. всяка година от сега до 2025 г., по над половин милиард лева всяка година до 2030 г. и след това по около 1 милиард лева годишно до 2050 г., което прави само този разход към 25 млрд. лв. общо.

При това е направено уточнението, че инвестициите може да излязат с около 30 на сто повече заради съпътстващи разходи, които няма как да се изчислят за такъв дълъг период от време.

Стратегията обаче не дава отговор на въпроса дали обитателите на жилищата ще се налага да плащат част от разходите за саниране на блоковете.

Засега е известно, че нови 1951 блока ще се санират безплатно, защото вече са подали документи по Националната програма за енергийна ефективност. Това беше съобщено преди време от регионалната министърка Петя Аврамова. Досега санираните сгради по тази програма са 1854. Тя бе финансирана пряко от бюджета през Българската банка за развитие и собствениците на жилища в тези блокове не дадоха нито лев. Тяхното задължение бе единствено да направят общи събрания и да учредят Сдружение на собствениците, от чието име да кандидатстват.

За бъдещото саниране в документа са описани 8 съществуващи програми, които са част от оперативни програми и още 11 финансови инструмента, някои от които са нови или тепърва се създават. Никъде обаче не се гарантира, че по тях санирането на жилищни сгради ще се финансира 100 процента и няма да се налага собствениците на жилища да доплащат нещо.

Любопитна част от обширната 155-странична стратегия са изчисленията колко струва санирането. Например 186,48 лв. с ДДС са необходими за санирането на 1 квадратен метър жилище в блок. Ако става въпрос за еднофамилна къща, същото усилие ще струва средно 295,47 лв. за квадрат. Тези изчисления показват, че санирането на едно средно жилище от 80 квадрата в панелен блок излиза към 14 918 лева

Ако едно еднофамилно жилище е 100 квадрата, привеждането му към съвременните изисквания за топлоизолация ще излезе близо 30 хиляди лева.

Тези изчисления обаче са правени с условието, че се приложат мерки за топлоизолация, които да доведат до 60 и над 60% спестяване на разходите за отопление.

Такива мерки са поставянето на топлоизолация по цялата сграда, топлоизолирането на покрива и мазетата, заменянето на старите дървени дограми с нови и монтирането на енергоефективно осветление по стълбищата.

В сумата не е предвидено да има разходи за конструктивно укрепване на един панелен блок, защото това не навсякъде се налага. Ако обаче се окаже, че самата конструкция на сградата е повредена, разходите нарастват много, почти двойно.

В сегашната Национална програма за енергийна ефективност например бяха предвидени разходи за конструктивно укрепване на блокове, където се налага, но впоследствие се оказа, че от такова нещо има нужда едва в около една десета от случаите.

В стратегията са изчислени и разходите за саниране на други видове сгради – детски градини, болници, училища и административни сгради, които се оказват доста по-високи от тези на жилищата. Например една обикновена административна сграда би могла да се санира срещу 223,98 лв. за всеки квадратен метър площ в нея, а при детските градини разходът ще е 250,27 лв.

Средната стойност за топлоизолирането на един квадратен метър от училищна сграда излиза 281,64 лв. Всички суми са с ДДС.

Най-скъпо излиза санирането на болнични сгради – по 290,28 лв. за всеки квадратен метър. При това тези изчисления са по средни цени,

максималните

стойности са

поне двойно

по-големи

Навсякъде става въпрос за цялостно саниране на сградата, а не за отделни части от нея – например само едно крило или само определени етажи.

В България обаче само в 16% от жилищните блокове има централизирано снабдяване с парно и топла вода и когато са изчислявани разходите за саниране, се взема предвид, че

топлоизточникът

ще си остане

същият

В останалите блокове хората се отопляват с ток, примерно с климатици, или с нафта, дърва или въглища и ако искат да променят това, разходът трябва да се смята отделно. Технически е възможно в санирана жилищна сграда отопление с дърва или въглища да се замени с климатици и разходът за отопление ще падне значително, но инвестицията в самите уреди трябва да се смята отделно.

Паралелно с приемането на стратегията от кабинета вчера парламентът ще гласува на първо четене днес промени в Закона за енергийната ефективност, част от които се правят именно във връзка със стратегията.

Законът, в който цял раздел вече е посветен на санирането, изисква да има такава дългосрочна стратегия и в нея да се определят различни разходноефективни подходи за саниране на сградите,

да се създадат

правила на

колко години

от жизнения

цикъл на

сградата тя

трябва

задължително

да се обнови

и да се направят механизми, които да стимулират инвестициите в енергийно обновяване на сградите.

В променения закон се поставя и задача да се направи пътна карта с мерки, допринасящи за постигане на декарбонизационен сграден фонд, т.е. трябва да има определен процент сгради,

които да имат

нулево или

близко до

нулево

потребление

на енергия. Този процент според текстовете на промените в закона ще е различен през 2030, 2040 и 2050 г. като поетапно ще се повишава.

Сградите с нулево потребление на енергия са новост от около петнайсетина години насам в световен мащаб. При тях самите строителни материали, технологиите за изграждането им и стандартите за строителство позволяват

зимно време

да не се

отопляват,

а лятно време

да не се

охлаждат

въпреки това температурата в помещенията да е нормална. Пилотните сгради с нулево потребление в Германия и други страни от ЕС обаче имат минимум 60 сантиметра дебели външни стени, т.е. за въвеждането им в практиката трябва да се правят нови строителни стандарти, които ще оскъпят строителството. Промените в закона предвиждат и да се създадат условия за достъп на инвеститори до пакетни решения чрез обединяване на проекти, т.е. се предвижда фирмите, които ще обновяват енергийно сградите, да правят консорциуми помежду си, които да санират не една, а повече сгради, за да постигнат икономия от мащаба.

Санирането би трябвало да намали сметките за отопление с около 60%, като с разликата между старите и новите може да се финансира самото енергийно обновяване.

Идея: Топлофикациите да платят санирането и после да

си удържат парите от сметките

Една от най-интересните идеи за финансиране на санирането в новата стратегия е топлофикациите да го платят за жилищните сгради, които снабдяват, срещу договор с клиентите.

По силата на него абонатите ще продължат да плащат някаква усреднена стойност на предишните си сметки за отопление още няколко години.

Реално обаче сметките за парно и топла вода ще са с около 60% по-ниски отпреди и разликата ще покрива стойността на енергийното обновяване.

Самите топлофикации, а и други комунални дружества в района ще могат да финансират този разход чрез многобройни кредитни и гаранционни фондове, които са описани в стратегията. Част от тях все още се създават по силата на европейската Зелена сделка.

Такава програма е например “ИнвестЕС”, която ще действа между 2021 и 2027 г. като продължение на плана “Юнкер” и се очаква да акумулира 650 млрд. евро през този период, е посочено в стратегията.

Стратегията обаче дава възможност да възникне цял един нов пазар за саниране, при който специализирани фирми поемат разходите, но срещу договор със собствениците на жилища, че им дължат част от спестеното от отоплението. При 60% по-ниски сметки след санирането например около 5-6 години ще са достатъчни топлоизолирането и другите дейности по санирането да се изплатят напълно. При 40% енергийно спестяване този срок ще е около 10 години, е посочено в стратегията. 

.