Северномакедонски литературни пътешествия с Николай Бойков

Намираме Николай Бойков в един още по-далечен Север (Северна Македония все пак се намира на Югозапад, ако посоките още са това, което бяха), а именно – в родния му Видин. Там писателят, поетът, преводачът от унгарски, живее от няколко месеца, но не поради пандемии и други лесно предвидими причини, удобни за разполагане в плоскостта 2020, а просто защото в един момент е усетил, че книгата, която пише в момента, „се пише именно във Видин, а не в София“. Но да се върнем два-три назад… Докато пишещият тези редове водещ на „Аларма“ излежаваше една сравнително лека форма на Ковид и последвалата я карантина (двете не съвпаднаха съвсем точно във времето – б.а.), във фейсбук се появиха едни доста любопитни пътни бележки на Николай Бойков по маршрута Кюстендил-Крива Паланка-Скопие, които от един момент нататък вече съдържаха и кратки литературни произведения (от по страница, най-много две) от познати и непознати за мен съвременни македонски автори – снимка на оригинала и после превод от Николай Бойков.

И всичко това само месец, след като избухнаха поредните политически бури в чаша вода за пренасочване на общественото внимание в стил „Да разлаем кучетата“. Тук обаче (в „Аларма“) ние не се занимаваме с властоугодническа телевизионна реторика, а с добрите примери за културен диалог и сътрудничество, които винаги идват от света на изкуството, а не от този на международната политика и чулите-недочули медии. Такъв добър пример беше откриването на 39-ия Скопски джаз фестивал именно от българско-македонско дуо (Теодосий Спасов и Влатко Стефановски) през октомври, такива са и преводаческите приключения на Николай Бойков месец по-късно. А къде се пресичат унгарският и македонският (доста необичайна комбинация на пръв поглед) в преводаческата вселена на нашия гост, ще разберете от разговора в „Аларма“…