От-чаян в Москва

Пет месеца след като пи чай преди полет от Томск към Москва и доказа колко са некадърни с отровите руските тайни служби, Алексей Навални се завърна в руската столица. Той веднага бе арестуван и отведен в полицейското управление в Химки. На специално изнесено заседание на съда политикът получи 30-дневен арест. Причината бе нарушаването на наложена му мярка подписка. По време на лечението му срокът за явяване бе спрян, но след възстановяването на здравословното му състояние руските съдебни власти веднага се задействаха.

Арестът при кацането и реакцията на света бяха мигновени. Прибалтийските държави веднага взеха отношение и упрекнаха Русия в нарушаване на човешките права. Те дори поискаха нови по-сериозни санкции срещу Москва. Към тях, макар и по-плахо, се включиха и официалните органи на ЕС. Президентът на Европейския съвет Шарл Мишел написа в Туитър „Арестът на Алексей Навални е неприемлив. Настоявам руските власти да го освободят незабавно“. Малко по-късно и представителяj за външна политика на Европейския съюз Жозеп Борел се изказа в същия дух в социалните медии.

Администрацията на Джо Байдън реагира още преди да е встъпила в длъжност. В неделя евентуалният съветник по националната сигурност на новия американски президент Джейк Съливан поиска незабавното освобождаване на руския политик и обяви, че ще трябва да се носи отговорност за тази „атака“.

Ситуацията взе и още по-неочакван обрат. В четвъртък Eвропейският парламент обвърза продължаването на проекта „Северен поток“ 2 с ареста на Навални. В приетата резолюция се посочва, че проектът трябва да бъде спрян поради нарушаването на човешките права в Русия.

Всъщност в цялата тази история има много съвпадения. Алексей Навални стабилизира своето здраве от няколко месеца, но реши да остане в Германия до 18 януари. Той имаше възможност да се върне в родината си много по-рано, но реши да направи това едва след като на 29 декември 2020 г. бе обявен за общодържавно издирване от съда в Руската федерация. 

Плановете му за прибиране неочаквано съвпаднаха и с встъпването в длъжност на новата администрация във Вашингтон. Само ден след като Навални кацна на летище Шереметиево, в САЩ обявиха първите санкции срещу „Северен поток“ 2. Вероятно те ще бъдат още по-задълбочени в най-близко време. Брюксел явно е доволен от развитието отвъд Океана, защото председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен каза, че след четири години Европа отново има приятел в Белия дом. Въпросът е дали е приятел, или отново истинският господар, около когото да се умилкваме.

За съжаление, в случая Навални виждаме поредният пример за двойни стандарти. Далеч съм от идеята, че ситуацията с човешките права в Русия е идеална. Точно обратното, но Алексей Навални нито е най-влиятелният и значим опозиционер в страната, нито пък е най-репресираният, та Европа да реагира толкова рязко.

На 16 септември 2020 г. в затвора в Челябинск при странни обстоятелства умря един от водачите на крайнодесните организации в Руската федерация Маским Марцинкевич. Никоя от либералните организации, които защитават човешките права, не реагира, а какво да кажем за световния политически елит.

Един от основните организатори на протестите на Болотная площадь през 2011 г. Сергей Удальцов беше осъден за организиране на безредици без ясни доказателства и излежа присъда от четири години и половина. Той е един от лидерите на комунистическата опозиция в Русия и поради това също не попадна под чадъра на световните борци за свобода и права. Само за сравнение, независимо от много неразрешени акции и протести, Навални до момента няма нито една дълга ефективна присъда, което кара много хора да мислят, че той дори е покровителстван от Кремъл.

Ако излезем извън Русия и се обърнем към т.нар. „свободни страни“, ще открием отново същите двойни стандарти, идващи от сайтове, телевизии и правозащитници. Днес случаят със създателя на Уикилийкс Джулиан Асандж изглежда забравен, защото никоя от официалните медии не иска да се занимава с човек, който изкара на показ жестокостите на американската армия в Афганистан и в Ирак. След дългия арест във Великобритания този „западен дисидент“ е докаран почти до лудост от ужасните условия и изолацията в затвора. Американското правосъдие не се церемони с инакомислещите. Ако Асандж бъде екстрадиран, сигурно няма да излезе от килията до края на живота си.

По сходен начин потъна и историята на Едуард Сноудън. Воден от чувството си за справедливост, той също се обърна срещу системата на Вашингтон и бе принуден да бяга из цял свят, докато не намери спасение вероятно в Москва.

За съжаление картината, която виждаме е страшна. Две държави използват дисиденти като политически лостове една срещу друга в хибридната война, която водят. Изводите и перспективите ни са ужасяващи – демокрация няма никъде, а хората, които искат да кажат истината или да мислят различно, стават просто пионки и шансовете за промяна се стопяват все повече. 

Пред нас стои въпросът дали да вярваме на пропагандата, или само да се надяваме, че конфликтът, в който отново влиза светът, няма да стане горещ и нечий старчески пръст да натисне червеното копче. Заради това е добре да четем между редовете и да не спираме да търсим истината.