В началото бе като сбъдната мечта. Най-накрая щях да получа край като от приказките, за които мечтаех през всички тези години. Мислех си, че може би разбитото сърце и всички болки в миналото са си стрували, защото ме доведоха до теб.

Предполагам, че мечтаех прекалено много. И аз като Икар летях твърде близо до Слънцето. Но в един момента нещата трябваше да станат реални отново.

Ти си моето щастливо „никога повече“. Мечта, която не е предназначена да се сбъдне. Рана, която ще остави белег. Мъчителен спомен, който ще преживявам в главата и сърцето си отново и отново.

Преигравах всеки момент, който имах с теб, в главата си, опитвах се да разбера къде всичко се обърка всичко. Можех ли да направя нещо по различен начин? И това е, което боли най-много е, че желаех да знам по-добре. Може би тогава щеше да останеш.Разбрах, че не можем да върнем времето. Трябва да продължим напред към по-добри дни.

Отношенията ни се превърнаха в „лоша идея“, когато спряхме да изваждаме най-доброто един в друг. Бяхме точното определение на думата „токсичен. И затова не те обвинявам, че си тръгна. Просто съжалявам, че не се борих да останеш. Съжалявам, че те отблъснах. Има още много неща, за които съжалявам, но най-много, че те нараних. Нараних единствения човек, който се грижеше за мен повече, отколкото за себе си.

„Не плачи, че е свършило. Усмихни се, защото се е случило.“ – Д-р Сюс

Просто знай, че независимо къде ще те отведе животът, винаги ще имаш частица от сърцето ми. Надявам се някой ден да намериш щастието, което заслужаваш, дори ако не е с мен. Предполагам, че ще се оправя, знаейки, че си добре. Ще те обичам завинаги и винаги.