Васил Василев – Зуека: Заличих моя картина как Христос продава разпятия



Още не съм готов да си нарисувам автопортрет.



Дали ще бъдем “Като две капки вода”?

Васил Василев – Зуека е любимец на публиката от малкия и големия екран, както и от театралната сцена. Зад гърба си има участия в много филми, постановки и сериали. Сред хитовите предавания, в които се изявява като водещ, са “Господари на ефира“, “Маскираният певец”, с Димитър Рачков са водещи в “Като две капки вода”. Зуека има дъщеря – Девина, от връзката му с актрисата Нина Димитрова (с която създават суперуспешния частен театър “Кредо” – един от първите у нас, и имат десетки отличия от световни фестивали със своите представления – б.р.). През 2017 г. се ожени за дългогодишната си приятелка – режисьорката Ани Вичева, с която имат син – Стефан.

– Г-н Василев, в момента сцената предлага един вид самота, неприсъща за артиста, защото няма зрители. Избрахте да останете сам пред статива – самотата пред платното какво ви дава?

– Собствено въображение, идеи. В крайна сметка никой не те гони, с никого не подписваш договори. Започнах с боичките на малкия (Зуека има 7-годишен син Стефан, а дъщеря му Девина също рисува много хубаво – б.р.). Насред локдауна, насред пандемията. Отначало не го имах като нещо сериозно, както всъщност си е сериозно. Сега са други и материалите, и боите, всичко е друго. (Разговорът ни преминава на “ти”, защото Зуека намира обръщението г-н Василев твърде официално – б.а.)

– И цените са други…

– В крайна сметка… да… Пазар.

– Ако не беше короната, щеше ли да посегнеш към четката, се питам. Винаги си казвал, че театърът е прекрасно нещо. Дали и светът на картината е такъв? Хората някак не могат да те видят в това ново амплоа.

– Нямам представа какво щях да правя, ако не рисувах. Разликата е в средствата. На сцената пак има мазки, четки, гримаси, бои… На платното… По-трайни са нещата. Дано…

– Ти как се виждаш…

– Аз съм такъв, какъвто съм си. Има натрупване в годините, натрупване на образи, на четене, на гледане… Винаги когато отида в чужбина, първо имам набелязан план. Това го правя, откакто пътувам – от 1993 г., до ден днешен. Винаги набелязвам няколко музея – първо са тези са съвременно изкуство. Така че научавам нещо ново и трупам отгоре. Гледам и се вълнувам.

Всъщност темите

не са много.

Както го знаем от

Библията насам –

нищо ново

Например рисувам Дон Кихот в различна ситуация. Първата от картините ми, която се купи, е “Предавам се”… На черен фон е Дон Кихот, който е нарисуван само от щрихи, изчегъртани в черното… Самият Дон Кихот предава ли се? Това са въпросите, които ме вълнуват. Когато ми хрумне нещо, обикновено вече си мисля как би изглеждало това на платно.

– Имаш богат избор на герои…

– Но имам и неуспешни опити с тях. Заличил съм картини. Например “Исус Христос 2020 г.”. Спасителят не е на кръста. Стои на улицата – по дънки, с тениска, на която пише “Джизъс”, с дълго манто. Върху един плат, постлан на улицата, както правят по света продавачите на ментета, продава разпятия…

– И защо заличи картината?

– Защото идеята трябва да е много силна, а когато видях тази картина, тя ми прозвуча повече като карикатура, отколкото като послание. 

– Христос продава Спасителя. Кой би го купил? Сигурно ще има кой… Или дори много желаещи. А ти би ли си нарисувал автопортрет…

– Май не съм готов. Още нямам образа. (Шегуваме се, че може да потърси вдъхновение за приликата от тв предаването “Като две капки вода” – б.а.)

Какво още да

кажа повече от една

снимка на Зуека?

– Ами отрежи си ухото като Ван Гог…

– Това е идея… А пък Ван Гог не е продал и една картина приживе…

– Какво те накара да подпомогнеш с името си идеята на сайта “Купиизкуство.бг” за изложби и продажби в помощ на художниците?

– Това, което видях – картина, явно за 1000 лв., се предлага за 100.

Друг пише – кой

колкото даде…

Далеч съм от мисълта, че хората купуват картините ми, защото са шедьоври. Хората искат да имат картина от Зуека. Дано не ги разочаровам.

(Зуека не е завършил специализирано училище – т.е. си е самоук, чист наивист! Наивизмът със своята простота и откровеност съвсем не е лесен артистичен жанр, а в момента е добре дошъл във всяка галерия. В неговите картини се усеща наивният поглед към света и това не е случаен, а търсен ефект. Той не крие приятната изненада от интереса към картините му, показани онлайн. Не е очаквал такъв мигновен успех. “Цените сме ги формирали заедно – те са съвсем приемливи, а той се вслушва в моите съвети”- казва Радост Коцева от пловдивската галерия U PARK. – Любопитно е, че рисува творбите си обединени в цикли и имат названия” . Тя не крие, че картините на техния приятел носят на всички истинска радост и със сигурност това ще се случи и с публиката – б.а.)

– Преди да се заговори за теб като за художник, се чу за твоя изложба в Пловдив още в края на 2020 г.?

– Отложи се за неопределено време. Искам да направим откриване като хората. С основателя на галерия U PARK – художника и бохем Кольо Карамфилов, се запознахме през 1991 г. Срещнах се с негови приятели в Пловдив, така тръгна…Имам толкова много неща от Кольо. Не само картини. Отношение към изкуството…

– Кои са твоите приятели, хората, които обичаш и им вярваш?

– Има една много силна сливенска група – те си знаят, за кого говоря. За мен хората сме еднакво добри до момента, в който не се издъним.

Животът е безпощаден. Много хора си отиват. Ужасно е, просто е ужасно…

(Стефан Командарев за Зуека: “Работата в киното със Зуека е страхотно удоволствие. Много отговорен актьор, той подхожда отдалече към всяка роля, анализира героя си, персонифицира го, взискателен е към всеки детайл. За всеки от моите филми, започвайки още от “Пансион за кучета” (1999) и стигайки до последния “В кръг”, сме минавали месеци в обсъждания, редакции, репетиции, докато стане ролята му естествена и убедителна”.)

– Един “Златен скункс” – имаше такава награда на “Господари на ефира” за гафове… На кого би го връчил? Дали дори на себе си?

– Не знам, още нямам такава награда, слава богу. Бих я връчил на всеки, който е некомпетентен.

– През миналата година на пандемия хората се обезверяват, тежи им самотата. Особено хората на изкуството. Споменах самотата на сцената, пред платното. Има такава класация на най-щастливите нации. Индийците я оглавяват. Как да го постигнем?

– За себе си мога да кажа – много щастлив човек съм, целунат от Господ. Късметлия съм. Цял живот съм искал да бъда актьор и вече 30 години, че и една отгоре, го правя. Такъв човек съм. Човек, който, каквото си поиска, може да направи, каквото пожелае, може да направи… Имам две прекрасни деца. Прекрасна съпруга и с нея се обичаме страхотно. Живея страхотен живот. (Малкият първокласник Стефан учи вкъщи с мама Ани, която е великолепна преподавателка. Хлапето е увлечено от четенето и от цифрите. Говори и пише на три езика, смята до 100 – Зуека е убеден, че още през април ще са взели целия материал, че и отгоре. Признава, че телевизията често го отдалечава от детето му, но сега наваксва с общуването, дори научава неща, които не знае за сина си – б.а.)

– Не ти ли липсва театърът?

С Влади Априлов направихме спектакъла “Ние, българите” за сънародниците ни зад граница. Играем 10 скеча, осмиваме образи, явления, нови български герои, всички неща, които ни пречат да сме истински българи. А ние заслужваме по-добра съдба. (“Търсим причината защо стигнахме дотук, какви сме били и какви сме сега. Идеята ни е чрез скечовете да кажем важните неща” – разказва Влади Априлов. – Никой не ни праща. Сами си финансираме всичко, това е околосветска авантюра.” Уви, пандемията спря гастролите – б.р.)

– Телевизията те обича. Няма да те остави без работа…

– Очакваме тв предаването “Като две капки вода”. Това издание ще е с певци, които вече са участвали. Най-добрите от най-добрите. Ще е прекрасно! Стартът е през февруари. Скоро ще е ясно повече от кухнята.

– С Рачков ли ще сте там?

– За 16 години с Митко се превърнахме в най-добрата двойка водещи. Сега е ред да го направим с Геро!

– В телевизията има нови началници. Имаш ли страхове?

– Ами телевизията е като сергия – всеки предлага своите неща. Първо е отношението към хората, второто е желанието и талантът – както го оценят. Знаете поговорката за хубавите ябълки и свинете… Кой ги яде?… Едни хора, които могат, обединени заедно, дават добър резултат.

– Не знаем дали пак всичко ще е без публика? Да си призная, концертът на Виенската филхармония пред празна зала… Даже да е златна! Абе не ми беше да се понеса във валс на Щраус…

– Отвратително е без публика. На нас ни пречи това, че нямаме обратна връзка, сигнал как сме се справили, как се е справил имитаторът. Смешката дали е станала, дали се е получило онова, което сме искали да кажем. Нямаме абсолютно никаква индикация. Не е естествена ситуацията. Но съм щастлив, че все пак работим, няма какво да се залъгваме.

– Ще дойде време да изтрезнеем от битовия алкохолизъм, както се шегуват твои приятели с актьорите. Искат си сцената! А “ваксината” с изкуството е оказано добра, без странични ефекти. Каква е последната ти картина?

– “Чекмеджария”. (За разлика от мнозина художници Зуека винаги слага имена на картините си. Убеден е, че това е неотменна част от творбата, защото задава темата, конфликта. Галеристите са щастливи, ценителите – също, б.а.)

– ???

– Това е една държава. В която всички живеят в чекмеджетата на един скрин. На разни рафтове, в разни кутийки… Надничат, смеят се, тъжат, обичат се… Голям купон. В тази държава всичко е голямо.

– Ама, Зуек, в днешно време всичко се побира в една флашка… Тя само в едно чекмедже се събра…

– Говоря за живота в българската “Чекмеджария”, не за политическата.

– И в нея всичко се диктува от флашки. Не заемат много място…

– И така може да е.

– Ще видим твоето отношение към тази държава в картината. Искрено желая откупки и оценки на това, което е на твоето платно. Цялата сцена е на твоята палитра. Щастливи сме, че ни каниш със своите картини в своя свят.