14 месеца след като биоцид уби 9-г. Стефан, майката е с нов любовник, а дядото отива на съд



Два пъти викат лекар за детето, институциите се задействат едва след като то вече е починало

14 месеца след смъртта на 9-годишния Стефан от генералтошевското с. Кардам, който издъхна от отрова за мишки, на съд отива дядо му, 61-годишният Живко Иванов. Безработният мъж, който усилено търси работа, заедно със своята съпруга Стоянка са единствените роднини, които се грижат за петте братчета и сестричета на момченцето.



На 7 януари Добричката окръжна прокуратура внесе в съда обвинителния акт срещу дядото. Според него Живко Иванов ще отговаря за причиняване на смърт по непредпазливост на внука си и за причиняване на средна телесна повреда по непредпазливост на една от внучките си.

“Видях го на следващата сутрин, изглеждаше спокоен, вече беше разговарял с адвоката си”, разказа пред “24 часа” кметът на Кардам Георги Николов.

Човекът се надявал магистратите все пак да са милостиви към него, за да не останат петте други деца само на грижите на баба си Стоянка. Тя работи като социален асистент на възрастна жена от селото. Баща им Мирослав е в затвора, където излежава присъда за убийство от 2018 г., а майка им Росица Маринова изчезва 40 дни след смъртта на момченцето си и вече повече от година живее с друг мъж, далеч от децата си.

“През лятото се

върна в селото

за седмица

Тя отдавна е загубила контакт с тях”, каза кметът. През пролетта на миналата година съдът в Генерал Тошево поверява петте деца на грижите на баба им и дядо им. По това време майка им вече е при любовника си, а баща им го водят от затвора, за да даде съгласие малчуганите да се отглеждат от тъста и тъщата.

От 5-6 месеца Живко, Стоянка и петте деца – Мартин, на 14 г., Ивета, на 12 г., Женя, на 8 г., Костадин, на 7 г., и най-малката – Мирослава, на 5 г., живеят в нова къща. Тя е купена с парите от даренията, събирани в кутии в цяла Добричка област след смъртта на Стефан. Предишният собственик също бил благосклонен и свалил от цената, за да може семейството да се сдобие с имота. Общината помогнала с 2000 лева, за да се изгради вътрешна баня и тоалетна. На семейството били дададе ваучери за дърва, взимали и детски.

“Вече не живеят така бедно”, смята кметът.

За нищетата, в която са отглеждани децата, се разбра часове след смъртта на Стефан. Въпреки немотията обаче малчуганите никога не били оставяни гладни или мръсни. Ходели и на училище. Преди смъртта на момченцето бабата и дядото пак били главната опора на децата и поемали отглеждането им, защото и тогава майката “не била особено свястна”. Преди бащата Мирослав да влезе в затвора, при него и жена му Росица живеели двете най-малки деца, а останалите четири при бабата и дядото. Мирослав бил тракторист в съседно село.

Трагедията, сполетяла семейството преди повече от година, трогва стотици хора, които събират пари, за да подпомогнат на малчуганите.

Малкият Стефан, който до последния си ден е лъчезарно, ученолюбиво и напълно здраво дете, умира малко след 22,45 ч на 27 октомври 2019 г. Всичко започнало ден по-рано, на 26 октомври 2019 г., около обяд.

Тогава Живко и дъщеря му Росица

сглобявали

кушетка,

която да смени

старото,

продънено

и тясно канапе

в една от стаите. Като преместили канапето, забелязали, че на стената има две дупки от мишки или плъхове.

Живко решил да постави във всяка от тях отрова за гризачи. Той се сетил, че преди време зет му Мирослав донесъл и друг препарат, с който да убиват вредителите. Той бил на таблетки в метална бутилка. По-късно разследването ще установи, че това е биоцид. Препаратът е леснозапалим, силно токсичен и опасен за околната среда, става ясно от обвинителния акт. При контакт с вода

биоцидът отделя

газ, който е

силно отровен

при вдишване и

поглъщане

Живко сложил по една таблетка от препарата във всяка от дупките и после ги замазал с разтвор от пръст и вода. Той не споменал пред никого какво е сложил в дупките, но едва ли и близките му са се интересували. След като влязло в контакт с водата в разтвора, веществото, от което се състояла таблетката, започнало да отделя отровен газ, който бавно изпълвал стаята.

През целия ден Стефан бил навън, играел с братчетата и сестричките си. После децата се прибрали за вечеря, хапнали пържен салам, салата “Снежанка”, а за десерт – вафла. Пили и газирана напитка.

Около 19,30 ч Стефан и 11-годишната Ивета се прибрали в стаята, в която спели, и си легнали на новата кушетка. Момчето било от вътрешната страна, към стената, по-близо до замазаните дупки. При тях спяла и по-малката Женя.

С настъпването на нощта обаче на децата им прилошало, започнало да им се гади, повръщат в кофички от кисело мляко. Около 0,45 ч Стефан разбудил дядо си и му казал, че му е зле. 

В това време майката с двете най-малки деца спяла в едното от помещенията в пристройката. Дядото решил да изчака до сутринта, защото помислил, че децата ще се оправят. С настъпването на изгрева обаче състоянието на Стефан и сестричките му не се подобрило.

Тогава бабата Стоянка, казала на дъщеря си, че три от децата – тези, които спят в една стая, са зле. Тя веднага отишла при тях и видяла, че през нощта са повръщали и че ги болят главите и стомасите.

Росица се обадила на тел. 112, за да помоли за лекар. След около 20 минути пристигнал екип от Филиала за спешна медицинска помощ в Генерал Тошево. След като прегледал малчуганите, вземайки предвид симптомите и оплакванията на им, лекарят приел, че става дума за хранително разстройство, получено от развалена храна. Той преценил, че състоянието им към онзи момент не налага приемането им в болница. Децата си останали в дома, тоест в отровната стая.

Стефан и Ивета обаче изобщо не се подобрявали, а напротив, ставали още по-зле. Последвало ново обаждане на тел. 112. Този път позвънил дядото. В къщата пристигнал дежурният фелдшер. Той прегледал децата, поговорил с Живко и решил, че те имат стомашни колики, което било характерно състояние за малчугани от тази възраст.

Фелдшерът поставил мускулни инжекции и казал, че на следващия ден задължително трябва да ги види личният лекар.

Подобрение обаче нямало. Задавала се втора кошмарна нощ. Затова Росица изпратила баща си из селото да намери превоз, с който децата да бъдат откарани до болницата в Добрич.

Той обаче

не открил човек с

кола, готов да

закара на лекар

повръщащите

малчугани

Около 22,45 часа се прибрал. Малко след това Стефан починал.

С умрялото дете на ръце, близките отново се обадили на тел. 112. През сълзи и в пълен шок, съобщават, че едното от децата, за което по-рано са се обаждали, е починало. Тогава вече институциите се задействат.

Не след дълго пристигнал екип на Бърза помощ, който констатирал смъртта на Стефан и отвел Ивета в болницата.

Дядото, вероятно изобщо не подозирайки какво е било веществото в металната бутилка, не казал на никого, дори на лекарите, за отровата, с която запълнил дупките.

Веднага била назначена съдебномедицинска експертиза, която показала, че причина за смъртта е отравяне с фосфоорганични съединения в несъвместима с живота концентрация. Резултатите от нея бяха съобщени още преди година.

Десетки хора съпреживяват мъката на семейството и за нула време събират пари за братчетата и сетричките на Стефан. Възмущението им обаче е голямо, когато на 40-ия ден от смъртта на момченцето майка му изчезва с около 300 лева от събраните помощи. Оказало се, че докато страдала за детето си, Росица въртяла и телефонна любов.

“Последната дума ще има съдът, но каквото и да реши, нищо няма да върне детето”, казва кметът на Кардам. Предстои Добричкият окръжен н съд да насрочи делото.