Фредерике Плацдаш: Българите са патриоти по празненствата, а после мрънкат срещу държавата



– Дразня се, че чужди медии лепят негативни етикети на България, а българи ги повтарят, вместо да се чувстват засегнати



– Приятно съм изненадана от здравеопазването ви – не се налага да чакам толкова, колкото сестра ми в Германия, казва германската етноложка, която живее на село в Родопите

Фредерике Плацдаш е германска етноложка, която от две години и половина живее на село в Родопите. Казва, че не се чувства българка, защото не знае добре езика ни. В същото време обаче предизвика дискусия в медиите с твърденията си, че страната ни е позната на света само с бедност и корупция, а никой не популяризира добрите ѝ страни.

– Г-жо Плацдаш, твърдите в интервю, че медийният образ на България на Запад е негативен. Какви са вашите впечатления?

– Преди време прочетох статия от един немски турист, който бе прекарал известно време в Тайланд и след това пристигнал в България. Той беше написал, че България е красива страна, но се чудеше защо българите не се усмихват. През цялото време се вълнувал от това, че българите са начумерени.

Бях му много ядосана, тъй като имах други впечатления. Реших да му напиша писмо. Той отговори на това писмо, а аз го изпратих до Deutsche Welle, защото те бяха публикували неговата статия на български. Така от моя протест за едно мнение, което не приемам, стана дискусия.

Често се дразня, че статиите за България са винаги негативни или пък страната се игнорира напълно. Дразня се, че хората говорят за бившия Източен блок и Балканите, като споменават Румъния, Албания, Унгария, но България се пропуска.

Дойдох тук,

защото

страната

ми

харесва,

и не разбирам това игнориране.

България се свързва в медиите в Германия с бедност и корупция. Никой не твърди, че те не съществуват, но едва ли страната ви заслужава подобни обобщения.

– Какво трябва да се направи, за да се промени имиджът на България?

– Не знам какво толкова може да направи България. Това зависи от медии, които са свързани с пътувания, от немски журналисти с преки наблюдения и от млади хора.

Под статията в Deutsche Welle имаше коментари, където ставаше въпрос за моята пенсия. Мисля, че това не е интересно. Много хора казват, че с моята пенсия в България може да се живее добре. Признават и пишат, че България е най-бедната и корумпирана държава. Т.е. българите сами повтарят тези етикети и това не е хубаво. Например, ако някой каже нещо за Германия, като немски гражданин ще се чувствам засегната и ще се опитам да представя добрата страна на родината си. Няма да се съглася с такива твърдения.

– Защо пенсионер от Германия предпочита да живее в България, където здравната система е на по-ниско ниво, инфраструктурата не е на висота и въобще животът е по-труден?

– Всеки гледа преднамерено, преди сам да се сблъска с действителността и да си изгради собствено мнение. От здравната система бях приятно изненадана. Представях си я по-зле. За 2 години претърпях две операции на тазобедрената става, една на колянната, една колоноскопия и т.н. Бях в различни болници и не мога да кажа нещо лошо. Може би съм имала някакъв бонус като чужденка, германка. Сестра ми например в Германия чака седмици и месеци за час при лекар. Когато ѝ разказвам, че отивам при личния лекар и на следващия ден имам насрочен преглед, тя поклаща недоверчиво глава и не вярва, че е възможно.

Днес отивам при личен лекар и утре съм при специалист. Не се налага да чакам толкова дълго, както сестра ми в Германия.

Не намирам здравната система в България за лоша. Бях приятно изненадана от техническото оборудване.

По време на операцията

на колянната става

лекарите ми позволиха

да наблюдавам

манипулациите

на монитор,

това е много

напредничаво

В Гваделупа – регион на Франция, т.е. е част от Европейския съюз, здравната система не бе по-добра оттук, въпреки че не е страна от Третия свят, а стандартът ѝ е сходен с европейския. Там имах доста по-лош опит.

Прави ми впечатление, че на фестивалите и празниците има много народна гордост, вее се българският флаг. Нищо такова в Германия не се вижда често. Хората са горди, че се българи, горди с културата и историята си, което е позитивно. Но от друга страна, когато отминат празниците, същите хора започват с мрънкането – бедност, корупция и т.н.

– Могат ли чужденците, които живеят в България, да допринесат за представянето ѝ пред света такава, каквато е?

– Човек може да разказва в обкръжението си, но едва ли това ще е достатъчно. България не изглежда като най-бедната в Европа, установявам го лично с обиколките си в страната. Не знам чия работа е това, но трябва да се популяризират добрите ѝ страни, има не само негативни неща.

Защо в Европа

малко хора знаят, че

тук например има

най-много термални

минерални води,

подходящи не само за отмора и разтоварване от стреса, но и за превенция и рехабилитация на редица заболявания? Не се знае, че тук се произвежда и се осъществява най-големият експорт на розово масло на континента! В България има толкова много неща за откриване: планини, море, прекрасни местности и много забележителности. Затова никой не говори, дори българите.

Проблем е, че чужденецът трябва да се рови с часове в Гугъл например, за да открие тази информация.

– Вие живеете в район, който може да се нарече малката Европа, във вашето и околните села има англичани, французи, белгийци. Имате ли проблеми, какви са?

– Преди всичко трябва да кажа, че местните хора са добронамерени към нас, позитивни. Заради пандемията през последната година нямаме голяма комуникация в нашето интернационално общество. Преди това се събирахме в един ресторант, говорили сме много помежду си.

Всеки е имал свой път до Родопите. Аз се запознах преди 40 години с българско семейство, което десетилетия е работило в Германия. Покрай тях дойдох тук. Веднага си помислих, че ако живея някъде другаде извън страната си, то ще е точно тук – в Родопите.

В съседното село има ежегоден фестивал, където се събират стотици чужденци от цял свят през юни. В къщата си обзаведох апартамент за гости.

Надявах се да посрещна

гости от фестивала, но

той бе отменен заради

коронавируса

– Бихте ли напуснали България, защото е “бедна и корумпирана”?

– Не. Нито един от етикетите, които лепят на България, не би ме прогонил. С тази пенсия нямаше да мога да живея в Германия така, както тук на село. Това е една от причините да съм тук. Но не се чувствам българка, защото знам твърде малко български. Някога в училището съм учила руски и кирилицата ми бе позната. На младини съм идвала 7-8 пъти на Българското Черноморие.

Започнах да уча български и понаучих езика, колкото да мога да общувам на елементарно ниво. Когато изпитвам затруднение, питам сестра ми, която говори много добре български.

Като етнолог ми е интересно да се запознавам с различни хора и тяхната култура. Впечатлена съм от българската музика. При всяка възможност слушам народна музика и на живо, на фестивали и събори. Вече мога да играя право хоро. Ако бях по-млада, бих проучвала изумителните неравноделни тактове в българската музика.

 

CV

– Родена в германската провинция Тюрингия

– Завършила е етнология, има и музикално образование

– Преди падането на Берлинската стена заминава в Бремен, където живее 10 години

– Следващите 23 г. прекарва на Карибските острови в отвъдморския френски департамент Гваделупа.

– За френския регион заминала със стипендия на Германската академична служба за обмяна. Написала книга за културата на местното население

– В Гваделупа е давала уроци по пиано, а етнологията ѝ била хоби

– От две години и половина живее в Родопите

Деница Раданова

Деница обича да пише за това което я вълнува и да споделя живота си в социалните мрежи.