Европейската централна банка: Без реформи в България еврото не гарантира ползи



България и Хърватия трябва да постигнат значителен прогрес в качеството на институциите и управлението. Това се казва в статия от четирима дългогодишни икономисти на Европейската централна банка по повод приемането на България и Хърватия във валутния режим ERM II, наричан често „чакалнята за еврото“.

„От политическа гледна точка премането на еврото е възможност, но не и гаранция, за страните членки да се радват на значителни ползи. Най-важното е, че приемането на глобална валута подсилва монетарната стабилност и това се олицетворява от една среда на стабилни и ниски лихви. Но тази полза може също така да направи страната уязвима, ако си мисли, че монетарната стабилност е заместител на дисциплинираната и устойчива икономическа политика“, се казва още в доклада. 



Според ЕЦБ, София и Загреб имат много голям прогрес в овладяването на макроикономическите дисбаланси, но все още трябва да направят значителни стъпки по посока по-добри институции и управление. Това е заключението на Европейската централна банка, предаде БНР.

Според експертите от Франкфурт, именно тази крачка е решаваща, за да се даде зелена светлина за въвеждането на еврото в България и Хърватия, особено в условията на пандемията от COVID-19, която има сериозни преки отражения върху икономическия живот и може да доведе до различни отклонения.

Анализаторите правят цялостен преглед на историята на страните, които са били в така наречената „чакалня“ за Еврозоната и правят заключението, че валутно-курсовият режим е бил ползотворен за всяка една от тях. Посочва се също така, че София и Загреб имат споразумения, в които е записан стандартният диапазон на отклонение на валутния курс на местната валута спрямо еврото, но е подчертано категорично, че има постигнато съгласие България да въведе еврото при настоящия курс на лева към единната валута, какъвто е той според валутния борд.

Също така, от ЕЦБ обръщат внимание, че е важно да не се допуска промяната на валутата след въвеждането на еврото да бъде причина за рязко повишаване на цените, от което биха могли да се възползват някои бизнеси.

Конкретна дата за присъединяването на България и Хърватия към Еврозоната не е упомената, но българският гуверньор Димитър Радев нееднократно е подчертавал, че е напълно обозримо това да се случи през 2024 година, дори и при последиците, които COVID-кризата нанася върху икономиката ни.

В еврозоната се отчита минимално ускорение при отпускането на частни кредити в банковата система, отчитат от Европейската централна банка. Прави впечатление, че има извесен курс на „втърдяване“ на условията за получаване на заем. Кредитите за нефинансовите компании и за домакинствата бележат нарастване с 4.7 на сто на годишна основа през ноември, което е с една десета от пункта повече от октомври, а лихвите са останали на исторически ниско равнище, допълват от Франкфурт.