Пандемията докара рекордните 15 млрд. лв., платени с банкови карти



39% използват дебитните всеки ден, а 32 на сто – кредитни по 2 пъти в месеца



Всеки пълнолетен българин вече има поне една банкова карта, а някои от работещите имат и по повече. Това показват последните данни за безналичните плащания, обявени от централната банка, като сравненията са за септември 2020 г. спрямо същия месец на 2019 г.

НИНА СТОЯНОВА

Броят на

издадените

дебитни карти

е 6,2 млн.,

а на кредитните – 1,2 милиона.

От последното проучване на картовите оператори става ясно, че 98% от българите имат дебитни карти, а 40% от тях имат и кредитни. Притежателите на дебитни карти в България са повече в сравнение с тези в съседните ни Македония и Сърбия, където са съответно 94 и 79%.

От БНБ отчитат също, че през 2020 г. българите са се разплащали през 5614 терминални устройства (банкомати) и 101 738 ПОС устройства.

За една година за парични операции през карти са направени 155,7 милиона нареждания за безналични преводи в страната, а за тези към други държави – 45,8 милиона. Стойността на паричните потоци, които са преминали през банковите карти, е съответно 8,3 млрд. лева и 4 млрд. лева.

С около 10% се е увеличил броят на операциите с карти през септември 2020 г. в сравнение със същия период на 2019 г. Известно забавяне на ръста има заради намаляването на икономическата активност в резултат от пандемията, в това число в браншове, които силно разчитат на плащанията с карти – ресторантьорството, хотелиерството, самолети.

В централната банка изчисляват още, че броят на плащанията, направени чрез ПОС устройство за година, е над 169,2 милиона, а трансакциите през интернет – 32,3 милиона. Обемът на сумите, движението на които е било наредено да се извърши чрез картови плащания, направени чрез терминални устройства, възлизат на 9,4 млрд. лева, а през интернет – над 2,8 млрд. лева.

Отчетите на централната банка за цялата 2020 г. още не са обявени. По прогнозни данни разплащанията с карти растат средно с 20% на година. Очакванията са, че през 2020 г. преводите през ПОС устройства са се увеличили с 1,8 млрд.лв., а през интернет – с 560 млн. лв. Ако прогнозата се потвърди, това ще означава, че през миналата година през карти са минали разплащания за рекордните около 15 млрд. лв.

Броят на платежните сметки в кредитните институции у нас е достигнал 13,424 милиона. Тенденцията е този брой да намалява, като за 4 г. той е спаднал с над 2 милиона. В централната банка отчитат, че кредитните преводи към България за година са 334,6 милиона броя, а към други държави – 2,4 милиона броя.

Стойността на паричния ресурс, който е минал през картите

за погасяване на

заеми у нас, е

746,4 млрд. лв.,

а към други държави – 89,1 млрд. лева.

Въпреки навлизането на онлайн банкирането броят на кредитните преводи, когато са инициирани на хартиен носител, достига 229,5 милиона, а когато трансакциите са направени по електронен път, техният брой възлиза на 107,5 милиона. Стойността на преводите е съответно за 344,8 млрд. лева и 490,6 млрд. лева. За сравнение заемите, отпуснати електронно през 2017 г., са за 554,2 млрд. лева.

Проучвания на картови оператори като “Мастеркард” показват, че притежателите на карти у нас са много чувствителни към цените и така избират банката издател. Близо половината от запитаните проявяват интерес към незабавните трансфери, като основна причина за това са бързината и удобството, които те им осигуряват. Други важни причини за избор на банка са допълнителните функции на картата, както и това дали се приема от всички банкомати (около 30% посочват тези два фактора). Като основен стимул за увеличаване на честотата на използване на разплащателна карта потребителите посочват

възможността за

възстановяване

на суми

и схеми за лоялни клиенти.

Биометрията като метод за компютърна сигурност (автентикация) на плащанията е предпочитан метод сред потребителите, които плащат с телефона си – 43% предпочитат да въвеждат биометрични данни, показва още изследването. За най-ценена характеристика при избора на карта потребителите посочват безопасността, която гарантира при плащания – близо 44% от анкетираните, последвана от улесненото използване и удобството при разплащанията (28%).

Двата вида карти (кредитна и дебитна) носят разнообразни ползи за финансовата стабилност на картодържателите. В България процентът на хората, които се възползват от предимствата и на двете, е 38, а в Македония и Сърбия съответно 22 и 21%.

Притежателите на карти използват дебитна карта за разплащане в хранителни магазини (65%), онлайн пазаруване и резервации (43%) и за плащане на сметки и пазаруване на дрехи (33%). Кредитните карти са предпочитани на първо място, когато става въпрос за онлайн пазаруване и правене на резервации (за 50% от проучените), последвани от пазаруване на храна и дрехи – съответно с 47 и 42%. В България дебитните карти се използват най-често – 39% плащат с тях ежедневно, докато 32% използват кредитни карти до два пъти в месеца. 58% от потребителите се чувстват комфортно, когато плащат безконтактно, без въвеждане на пинкод за суми до 50 лева, но за повече предпочитат ПОС устройство.

През 2021 г. разплащанията ще стават за до 10 секунди

Обмислят таксите за бързите преводи да не са по-високи от тези на обикновените

“През 2021 г. за намаляването на измамите от типа “социално инженерство” или “фишинг” ще се обмислят нови изисквания, включително за съвпадение между името на получателя, посочено в платежното нареждане, и това на титуляря на сметката. Специален акцент ще бъде поставен върху превенцията на измамите при незабавните плащания”. Това заяви подуправителят на БНБ Нина Стоянова на банков форум в София в края на миналата година. Тя подчерта също, че през 2021 г. акцент в регламентите на Брюксел, ЕЦБ и БНБ ще бъдат незабавните плащания. За да бъдат насърчени те, се обмисля въвеждане на изискване таксите за незабавни плащания да са не по-високи от таксите за обикновен кредитен превод.

У нас “Борика” АД, в тясно сътрудничество с БНБ като оператор на платежната система за брутен сетълмент в реално време (RINGS), е в напреднал етап на развитие на проект, базиран на изискванията на SEPA схемата за незабавни кредитни преводи. Амбицията на дружеството е през 2021 г. доставчиците на платежни услуги в страната да могат да предоставят на своите клиенти незабавни кредитни преводи в левове за до 10 секунди, обяви Стоянова. През юли 2020 г. ЕЦБ взе решение да въведе мерки, осигуряващи трансевропейски обхват на незабавните плащания в евро до края на 2021 г.

Както броят, така и стойността на картовите плащания, инициирани през интернет, са се увеличили през 2019 г. спрямо 2018 г. със 17%. Значително увеличение се наблюдава при плащанията с електронни пари, чийто брой през 2019 г. е нараснал с 41% на годишна база, а стойността – с 37%.

Свиването на икономическата дейност вследствие на пандемията очаквано се отрази и на трафика през системите RINGS и TARGET2-BNB, които отчетоха спад в общия брой на обработените плащания за второто тримесечие на 2020 г. в сравнение със същия период на 2019 г. Въпреки първоначалния негативен ефект от пандемията през третото тримесечие на 2020 г. се отчита възстановяване и увеличение на броя на извършените плащания, подчерта Стоянова. Нарастването на преводите през третото спрямо второто тримесечие на 2020 г. е съответно с 14% при броя и 20% при стойността за RINGS и с 23% при броя и 31% при стойността за TARGET2-BNB.