"Газпром" изгуби монопола в България и Хърватия



В началото на 2021 г. на газовия пазар на Югоизточна Европа се случиха три събития, които ще имат дългосрочни последици за бизнеса на „Газпром“ в региона и като цяло на европейския пазар.

Руските медии отразиха пространно само едно от тях: на 1 януари президентът на Сърбия Александър Вучич тържествено обяви началото на доставката на руски газ в страната си по нов маршрут – през България по „Балкански поток“, който стана продължение на втората линия на газопровода „Турски поток“.



Няколко часа преди това, обаче, в последния ден на отиващата си 2020 г. България започна да получава природен газ от Азербайджан по завършения няколко седмици по-рано Трансадриатически газопровод (ТАР). За да подчертае значимостта на събитието, българският премиер Бойко Борисов посети на 1 януари село Кулата на границата с Гърция, където се намира компресорната станция. Той заяви: „От днес – пълна диверсификация!“. По този начин той всъщност обяви края на монопола на „Газпром“ на българския пазар, пише „Дойче веле“.

Третото новогодишно събитие стана търговската експлоатация на новия плаващ терминал по прием на втечнен газ на остров Крък в Хърватия. Корабът-резагизификатор прие танкер с американски втечнен природен газ и започна да изпомпва синьо гориво в националната газопреносна система, свързана с европейската. Така че Хърватия, която досега „Газпром“ снабдяваше на практика монополно, вече може не само да диверсифицира доставчиците си, но и да влезе в ролята на износител на газ, например за Унгария и Украйна.

За да се оцени значението на тези три събития за „Газпром“ и вероятните последствия за доставката на газ от Русия в Европа, ще трябва да погледнем статистиката за износа на руската полудържавна компания.

По данни за 2019 г., най-големият купувач на руски газ на Балканския полуостров са били Хърватия (2,82 млрд куб. м), Гърция (2,41 млрд куб. м) и България (2,39 млрд куб. м). Сърбия (2,13 млрд куб. м) се нарежда на четвърто място в региона.

Проектната мощност на пуснатия в експлоатация хърватски терминал на втечнен газ е 2,6 млрд. куб. м годишно. По този начин Хърватия буквално за една нощ се сдоби с хипотетичната възможност да се откаже изцяло от услугите на „Газпром“. Тя едва ли ще го направи, но обемите, купувани от Русия, вероятно ще намалеят значително.

При всички случаи руската компания ще се сблъска със сериозна конкуренция в Хърватия, което неминуемо ще окаже натиск върху цената.

Възможно е по чисто технически причини през 2021 г. България да не купи от Азербайджан 1 млрд. куб.м газ, тъй като до есента доставките от ТАР ще се осъществяват чрез временния пункт близо до Кулата заради незавършения интерконектор IGB. Този тръбопровод с дължина 182 км трябва да свърже гръцката и българската газопреносни системи и при проектна мощност от 3 млрд. куб. м ще позволи София не само да купува в пълен обем азербайджански газ от ТАР, но и да изнася втечнен газ през действащия гръцки терминал на втечнен газ (или през планирания).

На фона на такива фундаментални промени в пренареждането на силите на газовия пазар в Югоизточна Европа, включването на Сърбия към „Балкански поток“ е само промяна на маршрута на руския тръбопроводен газ в тази относително неголяма държава. Преди горивото минаваше през Украйна и Унгария, а сега, година след официалното пускане в експлоатация на „Турски поток“, ще минава по дъното на Черно море, след това през Турция и България.

Сърбия очевидно ще спечели от променения маршрут и транзитните такси, тъй като по данни на агенция „Интерфакс“, цената на руския газ за нея е намален с 240 долара до 155 долара за куб. м. Това повишава конкурентноспособността на руския газ. В същото време „Газпром“ все още не е решил поставените от Кремъл стратегическа задача да прекрати изцяло транзита на газ през Украйна.