След стреса през април и май автоиндустрията тръгна нагоре



Докато се водят дебати кога точно трябва да отворят ресторантите и дискотеките и с колко трябва да се помогне на туризма, един друг сектор от икономиката, който е със същия, ако не и по-голям обем, е на път тихомълком да се измъкне от кризата.



Аутомотив индустрията, т.е. производството на авточасти, както и аутсорсингът (виж карето), пострадаха в началото на пандемията, тъй като големите автомобилни производители, за които работят нашите заводи, внезапно отказаха големи поръчки, а някои дори затвориха заводите заради внезапния спад в продажбите на нови коли.

Голяма част от откриващите се нови заводи за автомобилни части в Южна България са съсредоточени във все по-разрастващата се “Тракия икономическа зона”.

Това обаче се оказва, че е траело съвсем кратко. Още през третото тримесечие тази индустрия, чиито обороти миналата година стигнаха 10% от брутния вътрешен продукт на страната (за миналата година), се е съвзела. Това личи на първо място по многобройността на обявите за набиране на служители= 

Най-голямата българска търсачка за обяви за работа – jobs.bg, напоследък е залята от обяви на фирми, работещи за големи световни автомобилопроизводители. Търсят се всякакви служители – от хора със средно техническо образование, имащи опит в работа с определени типове машини, до инженери, ръководители на екипи, и разработчици на автомобилен софтуер.

При това голяма част от фирмите се намират в Северна България. Ако човек зададе в търсачката, че търси работа в областта на аутомотив индустрията, почти всяка трета обява е например от “Леони България” ЕООД, която започна наскоро да изгражда завод в Плевен за производство на кабели и кабелни системи за пренос на електроенергия и данни в автомобилите. LEONI е немски автомобилен гигант, чиито акции се търгуват на немския MDAX, и има заводи в 32 държави и 4,8 млрд. евро оборот за 2019 г. При първата копка на завода в Плевен в края на 2019 г. проектният мениджър Анджей Амброзяк заяви, че инвестицията в Плевен е 32 млн. евро, като амбицията е това да е един от най-големите заводи в този бранш в България.

Друга фирма, която също показва признаци на раздвижване по отношение на трудовия пазар, е “Сенсата Технолоджис България”, която е собственост на едноименния американски холдинг и произвежда предимно сензори за автомобили, но и за самолети, кораби и други транспортни средства. Тя вече има три завода у нас – два в Ботевград и един в Царацово, Пловдивско, както и развоен център в столицата. Именно за него тя е обявила няколко позиции за разработчици на хардуер, тестери за софтуер и ред други специалисти. Почти без изискване за трудов стаж, достатъчно е да са завършили определени технически специалности. Търсят се и монтажници на електронни елементи, т.е. хора със средно образование.

Има много обяви и на други заводи за авточасти, намиращи се в Северна България: на немската “Витте Аутомотив”, която има завод в Русе за заключващи системи за VW и Toyota, на друг немски производител на пластмасови компоненти за автомобили – “Вос”, който има завод край Ловеч, и още ред други. Обявите за набиране на служители в автомобилната промишленост, пуснати само в четвъртък и петък, 17 и 18 декември, на сайта са 18 на брой, при това в повечето случаи в тях не се уточнява колко точно хора се търсят.

От данните на статистиката се вижда, че тази година големият спад в този сектор от икономиката е бил само през април и май. През април оборотите му са паднали изведнъж с близо 70% в сравнение с април на предишната година, а през май – с 27%. От юни насам обаче оборотите в това производство са по-високи от миналогодишните с поне двайсетина процента.

“Правилни са наблюденията ви – производството на авточасти у нас и изобщо автомобилната индустрия в Европа записа през април, май и юни едно от най-лошите тримесечия в историята си. Но третото тримесечие е много добро, има дори производители като BMW, за които третото тримесечие на 2020 г. е по-добро от съответното на миналата година. Ако върви така, през 2020 г. автомобилната промишленост на континента ще отбележи съвсем лек спад за цялата година”, каза пред “24 часа” арх. Любомир Станиславов, изпълнителен директор и член на борда на Automotive Cluster Bulgaria.

В същото време обаче продажбите на нови коли в Европа не личи да 

преживяват някакъв кой знае какъв бум, който би могъл да обясни ръста на нашата аутомотив индустрия, тясно свързана с тези продажби. През септември продажбите на нови коли в Европа за първи път тази година отбелязаха ръст на годишна база, но той е скромен – 3,1%. А общо за деветте месеца на пандемичната 2020 г. продажбите са с 28,8% надолу.

Обяснението на арх. Станиславов е в това, че през април и май автомобилната промишленост в Европа изцяло е преосмислила и променила логистиката на доставките на части. За да пестят от складови площи, големите години наред работят на принципа just in time, т.е. компонентите, произведени по света, пристигат и направо се качват на поточната линия. След април и май BMW, VW и останалите големи производители са осигурили огромни складови площи, така че да си гарантират, че дори при евентуално спиране на транспорта, както се случи напролет, няма да се наложи пак да стопират поточните линии.

От голямо значение също е, че китайското възстановяване постепенно дава тласък на автомобилното производство навсякъде по света и това също дърпа нагоре българската автоиндустрия. Това засилва и износа на метали включително и от България. Не на последно място възстановяването на Китай съживява и аутсорсинг индустрията, която също има голямо присъствие в България.

“Освен това транспортът от Китай и други далекоизточни страни поскъпна много и при еднакво качество и цени на компонентите в момента предпочитат да ги купуват от по-близки държави. “Сенсата” например има заводи и в Китай, Мексико, Южна Корея и Малайзия, но в момента е натоварила заводите си в Европа и в частност в България, тъй като такава е конюнктурата”, каза Станиславов.

По данни от Търговския регистър миналата година трите завода на “Сенсата” у нас са направили 480 млн. евро оборот. Според Станиславов през 2020 г. той ще е далеч над половин милиард евро. “Като отчетем това, че брутният вътрешен продукт на България пада с няколко процента, оборотът на автомобилната индустрия у нас на практика ще е вече над 11% от БВП”, каза той. Според него заетите в бранша до края на 2020 г. ще достигнат 67 хиляди души, и то без да се смятат редицата съпътстващи и обслужващи производства.

Натоварването на производствени мощности по-близо до клиентите на практика е ниършоринг, макар и не по начина, по който се представяше. В автомобилната промишленост не се местят производствени мощности от Китай в Европа, а просто европейските се натоварват повече за сметка на далечни заводи. Според Станиславов това по всяка вероятност е само началото на процес, който тепърва ще се разраства.

Макар че тази година у нас има и два случая на съвсем нови мощности в този бранш. В средите се говори, че големият немски концерн “Фесто” е купил парцел от над 20 хиляди квадратни метра близо до столицата и догодина ще направи там първа копка на нов завод за автомобилни компоненти, като инвестицията е над 40 млн. евро.

От друга страна, японската “Язаки”, която вече има три завода в България и над 8 хиляди служители, преоборудва сливенския си завод, който от догодина ще е специализиран вече само в производството на кабели за електромобили.

Двуцифрен ръст на аутсорсинг сектора

АЛБЕНА АРАБАДЖИЕВА

Секторът на аутсорсинг услугите в България възлиза на 2,9 млрд. евро за 2019 г., сочи годишният доклад на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии AIBEST. Това представлява 5,5% от БВП на страната.

Оперативните приходи на сектора са скочили с 19,6%, като от асоциацията прогнозират, че през 2020 г. ръстът ще остане двуцифрен. Тази тенденция ще се запази и в следващите 2 години, а относителният дял на изнесените услуги в БВП ще достигне до 8,9% до 2022 г.

Към края на миналата година заетите в сектора са около 78 хил. души, което е с 5 хил. повече спрямо 2018 г. Към август нарастването на заетостта продължава и работещите стигат до 81 хил.

С нарастването на глобализацията растежът би трябвало да се ускори. Според председателя на УС на AIBEST Илия Кръстев България се адаптира много по-адекватно в преминаването от работа в офис в работа от всяка друга локация.

“Bъпpeки чe pъcтът пpoдължaвa, тoй ce зaбaвя, зaщoтo e имaлo гoдини, в кoитo ceктopът ce yвeличaвa c 10 xиляди дyши и тoвa в мoмeнтa ce зaбaвя. Toвa зaбaвянe ce кoмпeнcиpa c yвeличeниe нa пpиxoдитe в индycтpиятa”, твърди той.

Cpeднo cтapтoвитe зaплaти ca мeждy 1500 и 2000 лв. бpyтo. Имa зaплaти, кoитo cтигaт дo 6-7 хиляди лв. в зaвиcимocт oт дeйнocттa. Пpeз 2019 г. pacтeжът нa зaплaтитe в cфepaтa e oкoлo 10%. Индустрията генерира 9,3% от всички разходи за заплати в икономиката през 2019 г. спрямо 8,5 на сто година по-рано.