Стоян Янкулов-Стунджи: С Intelligent Music Project подготвяме балканско турне



Сбъднах детската си мечта да свиря различни стилове

Стоян Янкулов-Стунджи е име, което е добре познато не само на българската публика. Свирил е на големите сцени по цял свят с имена като Боби Макферин, Хуан Гарсия-Херерос, Окай Темиз, Корнел Хорват, Карло Рицо, Арабел Караян, Енвер Измаилов, Теодосий Спасов, Иво Папазов, Милчо Левиев, Симеон Щерев, Йълдъз Ибрахимова и т.н. С музика започва да се занимава още на 7-годишна възраст, когато застава зад пианото. След това учи и барабани, брилянтен е в изпълненията си също и на тарамбука, тъпан, дръмбой и е изумителен в разнообразието от стилове, в които се изявява. През последните три години Стунджи е част и от Intelligent Music Project на д-р Милен Врабевски.



–   С какво се занимавате в тези предпразнични дни?

Стунджи е правил концерти по цял свят.

СНИМКИ: ТЕД ГЕОРГИЕВ

– Имам студийна работа, записи, смесване, мастериране, завършване на албуми. Подготвяме албум с Ангел Заберски и Борис Тасев, надявам се да излезе догодина през март или април. Работим върху нов спектакъл с Камен Донев, който през май ще бъде представен. Също и спектакъл с Михаил Билалов, вече направихме премиера в НДК, но ще търпи развитие. С Intelligent Music Project правим онлайн концерти. Записахме страхотен нов албум, който предстои да бъде представен. В момента студийната работа е много натоварена.

– Хубаво е, че пандемията не ви е оставила без работа.

   – Творецът е като водата, тя винаги си намира място, откъдето да мине и да пробие. Духовното никога няма да спре, да загине. И в килия да го затвориш, артистът винаги ще си измисли нещо, ще композира, ще рисува…

– Предполагам, че сега имате възможност да свършите доста неща, за които преди не сте имали време заради концерти и турнета?

– Разбира се. Много неща чакаха да бъдат завършени като музика, аранжименти, композиции, повечето успях да ги завърша и пак не ми стига времето. Но то си е и до човек, аз съм от по-тежките работохолици и никога не оставам без работа. Не изпадам в някакви състояния на депресия или отчаяние, че няма какво да се прави.

– Правите планове за премиери, концерти, не е ли малко рисково в този момент?

–    Има насрочени дати, периоди, не само за концерти, даже и за турнета. Но винаги е с едно наум, че това положение може да продължи. Почти започнахме да свикваме с това да насрочим дата и след няколко седмици тя да падне. Правим каквото зависи от нас, другото е Божа работа. Нагаждаме се.

– Как се пазите, ограничили ли сте значително контактите си?

– Разбира се, спазвам всички мерки, които са необходими. Въпреки че лично аз изкарах вируса преди около месец. Слава богу, беше леко, загубих само вкус и обоняние, но това не означава, че трябва да спра да се пазя. Човек не знае, при някои антителата може да ги има 6 часа, при други 6 месеца. Все още не познаваме из основи това, което ни е налетяло.

– В проекта Intelligent Music Project свирите коренно различна музика от тази в останалите формации, с които работите. Как се напасвате с тези музиканти?

– Свирим заедно вече около три години. Страхотно е да се работи с този екип, защото музикантите са стабилни професионалисти, отговорни. Всеки си подготвя нещата, когато се съберем, ги изсвирваме направо, нещата стават готови с малко репетиции. Много ми допада стилът, който свирим. Благодарение на доктор Милен Врабевски, който пише музиката и текстовете, в проекта намирам много музикантски неща. Това е прогресивен рок и в него освен много рок има джаз, понякога и по-комерсиални елементи. Въобще човек може да намери много неща, а най-важното е, че има развитие. Последният албум, който предстои да бъде представен, е на още по-високо ниво и за мен е огромно удоволствие да свиря в Intelligent Music Project.

Слава богу, че има хора като д-р Милен Врабевски, които финансират и помагат да се реализират такива проекти – културни, интелигентни. Не се случва толкова често, а ето, тази музика се развива, напредва, популяризира се все повече и повече.

– Обсъждате ли вече предстоящи концерти?

– Да, подготвя се балканско турне през май месец. Има планове и за Япония в даден момент, за Финландия, в Турция ни приемат много добре също. Песента ни Every time се завъртя по едно от най-популярните рок радиа в страната. Но както вече има приказка: “Един COVID знае какво ще се случи”.

– Свирили сте по цял свят с много големи имена, можете ли да направите паралел между тях и работата ви с Intelligent Music Project?

– Намирам много общи неща. Колумбийският музикант Хуан Гарсия-Херерос, много известно име, беше направил една международна формация, с изключително висок професионализъм, и аз имах щастието да бъда част от нея. Тя има много общо с проекта на доктор Милен Врабевски, защото начинът на изработване на нещата, поставянето на музиката са идентични като ниво. Освен това хората в Intelligent Music Project са много добре напаснати, няма егоизъм, при който всеки иска да привлича вниманието. Така е било и когато съм работил в други чуждестранни формации. Много се радвам, защото се вижда, че и в България могат да се случват хубави неща на толкова високо ниво.

С Бисер Иванов, Ивайло Звездомиров, Славин Славчев сме работили и преди многократно. И когато ми се обадиха с предложение да се включа в Intelligent Music Project и да свирим на живо, много се зарадвах, веднага приех с най-голямо удоволствие, защото знаех каква музика ще свирим и с какви музиканти ще работя. Много ми харесва, че тази музика не се дублира като стил с никоя от останалите групи, в които свиря – “Обичайните заподозрени”, Ангел Заберски и Биг Бенд Брас Асоциация, театралните спектакли, фолклорни формации и т.н. Всички те са в различни стилове, никъде не се покриват, това е нещо, за което мечтаех като малък. Исках да мога да свиря всякаква музика и се сбъдна.

– Това не е ли много трудно?

– За някои вероятно е трудно, но за мен е огромно удоволствие. Така съм израснал, едновременно изучавах различни стилове. Започнах с класическа музика, от 7-годишен свиря на пиано, в трети-четвърти клас бях в рок група. В музикалното училище бях с пиано и ударни инструменти и продължих с класиката. В Музикалната академия бях в джазовия отдел. След това в Биг бенда на Националното радио с Вили Казасян свирех разнородна музика. Около мен е имало и много фолклор, баща ми е акордеонист, който ме закърми с тази музика. Всички тези жанрове са вървели през годините заедно.

– Освен труд и талант какво още е нужно, за да станете толкова успешен музикант?

– Строга дисциплина, стриктно подреждане на ангажиментите и датите, много самоподготовка, защото при един нов репертоар ми изпращат материала вкъщи и го разучавам, обикновено няма много време за репетиции.

– Случвало ли се е да откажете концерт заради вече поет ангажимент и да съжалявате?

– Имало е такива случаи. Поемам ангажимента, който първи се е появил като дата. Ако после се появи друг, дори и да е с по-добри условия, запазвам първия, така е коректно и професионално.

– Били сте на много световни сцени, коя ви се е запечатала най-много в съзнанието като изключително изживяване?

  – Имах два концерта с Боби Макферин в Германия, той е изключително величие и самото музициране с него остава завинаги в съзнанието и спомените ми. С Хуан Гарсия-Херерос също съм имал незабравими мигове. С него започнах да работя покрай братя Владигерови, внуците на Панчо Владигеров, които живеят в Австрия. Много често свиря с тях, участвам в почти всичките им албуми. Веднъж имахме концерт и в последния момент се оказа, че няма басист. Те решиха да се обадят на Хуан Гарсия-ХерерОс, който по това време беше във Виена. Свирихме заедно, а след концерта той ме покани в неговата група.

– Как ще посрещнете Нова година?

– За първи път от 30 години няма да имам концерт и ще съм със семейството. Аз съм домошар и ще си останем вкъщи.

– Какво си пожелавате?

– Да се изчисти този вирус от цялата земя и хората да се обичат и да си помагат.

Стунджи е правил концерти по цял свят.

СНИМКИ: ТЕД ГЕОРГИЕВ