Седмица на добросъседството

Покрай разгорелите се наново тази есен и недобросъвестно подклаждани взаимни нападки по политическа, етноложка, (нео)антична и (нео)фашистка линия между България и Северна Македония (не само на държавническо и академично, но и на чисто човешко, без това да звучи гордо, ниво) нашего брата – и от тая, и от оная страна на Деве баир – не само че отново показа нелицеприятното си опако и всичките си наслоявани с векове провинциални комплекси, но освирепя до такава степен, че стана нечленоразделен и неразбираем за ближните си (като скандиращите „Лов, лов“ неоварвари в антиутопията „Земя на синовете“ на автора на комикси Джан Алфонсо Пачиноти, за когото по-нататък също имаме повод да си говорим)…

Дълго е това изречение, да, но то може да стане още по-дълго и неконвертируемо, ако продължим да се ядем едни други, насъсквани от тия, срещу чието корумпирано управление уж протестираме, а и от телевизора, въпреки че по хипстърски уверено се бием по гърдите, заявявайки с провлачен говор, че „отдавна не гледаме телевизия“ и дори „нямаме телевизор в къщи“. Телевизор няма, ама днес и социалните мрежи са телевизор. И съседът, миришещ на кисело зеле, опулен с хипертоничните свинско-вински си очи и ненапускал очертанията на шоплука, ама даващ категорични оценки, също е телевизор. Телевизор е и отегченият от локдауна салонен интелектуалец, който от нямане какво да прави… решава да си направи coming out като закоравял защитник на нацията. Телевизор са непремерената и безнаказана реч на омразата по радиото в колата, маскирана като външнополитически анализ – уж си тръгнал за гъби в събота сутрин, а се прибираш в къщи ксенофоб… Телевизор сме самите ние, всички ние – повече или по-малко.

Едно предаване или серия от предавания по радиото, наясно сме, няма да пресекат тези грозни тенденции, но поне ще дадат думата на онези, чийто глас никога не чуваме в публичното пространство – директно, без пропаганда, без нарочни внушения, без морални оценки или присъди, извън всякакви дебати за античната епоха или за епохата на фашизма, често дори без думи – напълно инструментално, само със силата на музиката…

Започваме със Седмица на съвременната македонска музика – джаз, електронна, пост-пънк, гаражен рокендрол, нойз, ембиънт, съвременен авангард, класика, филмова музика – създавана главно след разпада на Югославия (защото и тук има непробиваеми стереотипи – дори големите български разбирачи и ценители на музикалната сцена от Западните Балкани обикновено живеят в 70-те или 80-те и рядко излизат от лесно смилаемите клишета на чобанския рок)… Тази Седмица на добросъседството, която ще представи десетки издания на съвременни македонски композитори, инструменталисти, рокендрол-персонажи и продуценти на електронна музика, започва в полунощ на 21 декември и ще продължи до 27 декември на 24-часовия музикален канал „Пънк Джаз“ (естествено разклонение на предаването „Аларма“) на страницата на Радио Бинар.

Селекцията не претендира за изчерпателност, тъй като се работи с огромна като количество качествена музикална продукция, но сред акцентите ще бъдат близо 30-годишната дейност на лейбъла на Скопския джаз фестивал, някои по-нови инициативи и серии като тези на PMG Jazz и „Шарла“ , малките и независими издателства, някои от които вече не съществуват, но са оставили трайна следа – „Балкан Велики“, „Направи заедно“, Chicken Madness и др. Освен на сцената в Скопие, ще обърнем внимание и на някои интересни явления в Битола, Прилеп, Куманово и други градове. Ще звучат и множество записи на македонски музиканти и групи, в които през годините са били канени български солисти – Мишо Йосифов в Project Zlust и „Любойна“, Теодосий Спасов в албумите на Влатко Стефановски и на Bace Quartet, Тодор Бакърджиев в последния албум на джаз барабаниста Гоце Стевковски, Венци Благоев в квартета на китариста Сашо Поповски (учил при Милчо Левиев и Симеон Щерев, а понастоящем ръководител на джаз секцията на Университета „Гоце Делчев“ в Щип)… все неща, които не представляват интерес от пропагандна гледна точка, защото говорят за разбирателството и объркват процеса на насаждане на стереотипи и плановете „разделяй и владей“. Със специалното разрешение на Скопския джаз фестивал пък навръх 1 януари от 21.30 до 23.00 ч. в „Аларма“ по програма „Христо Ботев“ ще прозвучи дуо-концертът на Теодосий Спасов и Влатко Стефановски, с който двамата виртуози откриха 39-ото издание на фестивала в средата на октомври в тази толкова нефестивална година.

Паралелно с всичко това вече половин година по ръководеното от директора на Скопския джаз фестивал Костадин Шурбановски култово радио „Канал 103“, помещаващо се в сградата на Македонската радио-телевизия, звучат две предавания – едно седмично (Eclectic Mansarda с водещ Рамадан Теписи, запален почитател на музиката в линията „Аларма“ на БНР – всеки петък от 19 до 21 часа наше време) и едно месечно („Шумна неделя“ с водещи Ангел Симитчиев и Мартин Луканов – всяка първа неделя на месеца от 22 до 23 ч. наше време), посветени приоритетно на новата българска музикална сцена в по-сериозните жанрове. Дипломацията си върви, както виждате. И… в ХХI век живеем, интернетът е безплатен – недейте да се информирате само по линията на най-малкото съпротивление