Проф. Пламен Павлов: Паметник на Иван Рилски в София ще е знак за доверие към лекарите



Близо до минералните извори е бил манастирът, където почитта към светеца е била най-силна, казва преподавателят по история във Великотърновския университет



– Проф. Павлов, защо настоявате за паметник на св. Иван Рилски в София?

– Св. Иван Рилски е свързан изключително много със София или със средновековния Средец. Св. Патриарх Евтимий Търновски в своето прекрасно житие за св. Иван Рилски казва, че той е Средецка слава и средецко светило.

Св. Иван, както знаем, е родом от село Скрино, Кюстендилско, което е в Софийска епархия. Това също е отбелязано от Евтимий. Така че той е свързан много с днешната ни столица. Избира пътя на отшелник, пребивава известно време край Перник, край Земен, може би в Искърския пролом и най-накрая навлиза в дебрите на “Великата Рилска пустиня”. Там
живее много
години като
отшелник,
после около него се събират ученици. Когато на 18 август 946 г. той си отива от този свят, мощите му са пренесени в Средец.

Това става може би при цар Петър, възможно е и при цар Самуил и тогавашния патриарх Герман-Гаврил, но със сигурност от края на X век
почти 200 г.
неговите свети
мощи се намират
в Средец
или София. Отначало са били в базиликата “Св. София”, после в “Св. Апостол и евангелист Лука”. После се изгражда каменна църква от някой си Груд, български болярин от Македония, който е живеел в средновековния Средец.

И така до 1195 г., когато са пренесени от цар Асен в новата столица Търново. По време на това пребиваване в София пред мощите на нашия национален светец са пристигали хиляди поклонници, създадени са най-ранните му жития – на Георги Скилица, византийския управител на Средец. Той го е написал на гръцки, но днес то е запазено на старобългарски.

Т.нар. народно или безименно житие, първата служба на св. Иван Рилски.

Когато пък мощите му от Търново по т.нар. Свети път се завръщат към Рилския манастир, те отново са известно време в София, където също има поклонение. Това е станало в ротондата “Св. Георги”.
Връзката му
със София е
категорична
и основополагаща. Излишно е да напомням, че той е национален светец, че е небесен застъпник, че на негово име са кръстени големи болници, дружества на българи в чужбина.

На практика е един от знаците на България и е просто парадоксално, че на мястото, където е бил неговият средновековен манастир в София, няма никакъв знак.

– Къде точно е бил той?

– Близо до лековитите извори, т.е. до минералните извори, където днес е джамията “Баня баши”. Много често се мисли, че когато е издигната джамията, манастирът е бил унищожен.

Това не е точно така, защото немският пътешественик Стефан Герлах през 1578 г. казва, че близо до джамията е църквата “Св. Йоан”. Така че тази църква е съществувала векове наред, после е западнала, била е съборена по време на грандиозното преустройство на София в края на XIX век и
днес от нея няма
следа. Обаче
мястото се знае
от нашите археолози, макар че има и дискусии, но е ясно – намира се до Централните хали в началото на ул. “Пиротска”.

Още от 2008 г. съм изразявал позиция, че там трябва да се направи параклис или някакъв паметник. Поне още няколко пъти съм издигал тази идея през годините.

Имало интерес от различни хора, включително и депутати, които, за съжаление, бързо забравят това, което са обещавали. Съзнателно не казвам имена и не искам ни най-малко темата да се политизира.

– Как открихте съмишлениците, с които да рестартирате тази инициатива?

– Когато Ани Салич снима един материал за Атанас Буров във Велико Търново и Горна Оряховица, аз споделих тази идея. Опитахме двамата да придвижим този въпрос, като събрахме подписи от различни хора – историци, архитекти, журналисти.

Не сме търсили масовост на подписката, защото не мисля, че тя се нуждае от това.

Нашият апел е към Софийската община, надяваме се, че тя ще реагира. Имаме доброто отношение на зам.-кмета д-р Тодор Чобанов, който е археолог, така че да се постави паметен знак.

– Има ли някакъв идеен проект, как си го представяте?

– Що се отнася до проекти, до архитектурно решение, текст на плочата – това ще бъде направено по най-добрия начин, но имам печален опит от предишни времена, когато съм си споделял идеите и започват да ми звънят разни скулптори, да ми предлагат цени.

Аз не се занимавам с това. Моят апел е към Софийска община и към БПЦ да се отбележи това място.

– Вероятно някои биха казали: Сега ли му е времето, в COVID пандемията и тежката икономическа и социална криза да се занимаваме с една такава идея.

– Аз не мисля, че COVID кризата трябва да спре целия живот. Напротив, това е жест и към лекарите. Нека да не забравяме, че св. Иван Рилски е и знаменит лечител. Той затова е привличал толкова много хора към себе си.

Неговата мъдрост е ясно изразена и в неговия завет, където той
съветва хората
да избират
най-достойните
мъже начело
на държавата, да се пазят от змията на сребролюбието и много други такива полезни неща. Аз не мисля, че по някакъв начин тази идея може да застраши някого.

Тя ще бъде един знак към лекарското съсловие и медицината, към високите духовни помисли. Тя не изисква нито много пари, нито нещо друго.

Живея във Велико Търново и до известна степен ми е леко неудобно, че трябваше аз да повдигам тази идея. Не е нормално в столицата на християнска държава, там, където е било място на най-силна почит към най-обичания ни светец и закрилник, да няма абсолютно нищо.
Не търся
конфронтация
с джамията
отсреща, нито с нещо друго.

– Тази идея за пръв път ли се официализира пред Столичния общински съвет?

– И други хора са правили постъпки – например група архитекти, но доколкото знам, няма резултат. Обръщението ще бъде внесено от Ани Салич, подписаха се авторитетни хора.

Нека не забравяме, че почитта към Иван Рилски е силно засвидетелствана в София. Макар неговата популярност да е заслуга най-вече на Търновската патриаршия, все пак не бива да се подценява софийският период от развитието на този култ.

В манастира на св. Иван в София е имало грамоти от двама византийски императори, дори Мануил Комнин е посещавал това място. Унгарският крал Бела III пък отнася мощите в Унгария по време на една война с Византия, след това ги връща.

Покрай историята на св. Иван можем да си припомним знакови моменти от историята на България, но най-вече
да насочим
помислите
си към нещо
позитивно
В навечерието на Коледа подобен знак може да носи само положителна енергия.

И това няма как да навреди в борбата с COVID пандемията, защото именно доверието към св. Иван е доверието към лечителите, а днес техни наследници са българските лекари.

Визитка

Роден е на 12 юли 1958 г. в село Пейчиново в семейство на учители

През 1978-1982 г. завършва история във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”

От 1984 г. е преподавател по история на Византия и балканските държави, професор, доктор по история

1998-2002 г. е председател на Държавната агенция за българите в чужбина

Автор или съавтор на повече от 400 статии, студии, книги, учебници, енциклопедии, публицистика

Деница Раданова

Деница обича да пише за това което я вълнува и да споделя живота си в социалните мрежи.