Акад. Лъчезар Трайков: Спечелихме 10 години в ранната диагностика на Алцхаймер

Утре се навършват 105 години от смъртта на Алоис Алцхаймер – германският психиатър и невропатолог дава името си на една от най-мъчителните и загадъчни болести за човечеството.

Докъде стигна науката в откриването на причините за болестта на Алцхаймер? „За съжаление точно този въпрос все още е на нивото, на което Алцхаймер го описва през 1906 година“, казва акад. проф. Лъчезар Трайков, ректор на Медицинския университет в София

Това, което знаем днес – промените в мозъка се дължат на два типа „лоши белтъци“, които бавно и постепенно унищожават нервните клетки.

По времето на Алцаймер не е имало много технически възможности за изследване на проблема в дълбочина. Днес учените навлизат на молекулярно ниво, пояснява акад. Трайков.

Доста подробно описахме целия път на образуване на „лошите белтъци“ и целия път на смъртта на нервната клетка.“

Клиничната изява, било с поведенчески, било с интелектуални нарушения, както са описани от Алцхаймер, е доста късна проява, уточнява Лъчезар Трайков.

„Лошите белтъци“ започват да действат много по-рано – започват да се отлагат в мозъка 15-20 години преди това.

И точно тук е големият напредък – ако все още не знаем причините, то знаем в детайли какъв е механизмът на увреждане.

И се научихме със сравнително достъпни методи да диагностицираме процеса в неговия зародиш почти. Изместихме ранната диагноза с 10 години по-рано.“

Неизвестността относно причините не е характерна само за болестта на Алхаймер, но и за много други заболявания в неврологията.

От доста години е известна методика за разпознаване на ранни симптоми на болестта, която може да се прилага включително от общопрактикуващи лекари – нервно-психологични тестове, уточнява акад. Лъчезар Трайков.

„Нещо, което е евтино като скрининг. От 90-те години досега извоювахме един терен от десет години в ранната диагноза благодарение точно на този подход. В началото тръгнахме с паметовите тестове. Разработихме два-три много удачни теста.“

След това надградили с други тестове, засягащи промени в мрежите на невронното функциониране. Два от тези тестове отчитат и минимални промени още преди началото на паметовите нарушения.

Трудно превключване от една дейност в друга, по-трудно организиране на предстоящи събития на непознати места, затруднено общуване в по-големи общности – това са някои от симптомите, които невролозите вземат под внимание.

При пациентите 60+ е добре в ежедневните дейности да се следват някои предписания – кратки разходки няколко пъти седмично, средиземноморска диета, интелектуални стимули, социални контакти, съветва акад. Трайков.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.