Тая история с квотите за мъже и жени почти избива на лудост





Тези дни кметът на Париж госпожа Ан Идалго ще трябва да занесе чек от 90 хиляди евро, за да плати наложената ѝ глоба за превишения процент жени в местната управа.

Нечие бдително око явно будува по цели нощи, за да претегля къде се нарушава изискването за квотите в една или друга управленска структура. Нещата с въпросните паритети все повече изкривяват действителността.

На преден план излиза условието дали си мъж, или жена, дали си представител на определени малцинства, или не, и какви ли не още изисквания. Които обаче нямат пряка връзка със заеманата длъжност. Защото там първо и единствено трябва да се гледат качествата на кандидата, неговите умения и експертиза.

Ясно е защо се стига до подобни абсурди. Защото на Запад жените например твърде дълго са били пренебрегвани като равностойни участници в обществения и икономическия живот, а сега се търси реванш. Той обаче е на път да стигне абсурдни висоти, от които нямат полза нито мъжете, нито жените, нито обществото като цяло.