Ако коронавирусът е върхът на айсберга, какво се крие под повърхността

Икономиката и Covid като че се противопоставят в общественото пространство през изминалите месеци. Така че, ако коронавирусът е върхът на айсберга, какво се крие под повърхността? 

За другото лице на коронавируса, което води към безработица, а самата безработица причинява самоубийства, инфаркти, депресии. 

За промяната в Кодекса на труда (приета на второ четене с 99 гласа „за“, 55 „против“ и без въздържали се), с която парламентът разреши възможността за двойно увеличаване на допустимия извънреден труд от 150 на 300 часа. Бъдещето не е ли в по-малкото работни часове за сметка на по-висока производителност?

Производителността на труда в България продължава да намалява през третото тримесечие на 2020 година, като брутният вътрешен продукт (БВП) на един зает спада с 1,6% на годишна база, показват пък предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ).

Икономистът Румен Гълъбинов коментира темата в „Нашият ден“:

Румен Гълъбинов„Напоследък доста се съсредоточихме в статистиките за смъртността, вследствие на Covid-19. Това порази изцяло държавите в ЕС. Разбира се, държавите, които имат добри здравни системи, висок БВП на глава от населението и силна социална политика, усетиха това по-слабо (например Дания е държавата с най-малко смъртни случаи на 100 хиляди души население). Това е тема за размисъл, че трябва да си подобрим здравната система и цялата организация на живота.“

Слагането на пандемията под контрол е ключът за икономическото възстановяване от тази рецесия

Всички макроикономически показатели – безработицата, спадането на БВП, инвестициите, износът – стават една зависима функция от здравната картина. Когато здравната картина се влошава, тези показатели спадат и обратното.“

Икономиката занапред ще изглежда по различен начин отпреди Covid кризата

Наблюдаваме едно масирано навлизане на високите технологии, на дигитализацията, на т.нар. „хоумофиси“, на дистанционните услуги (работа от дистанция). Това предполага и едно по-свободно във времето работно време. И занапред всеки един от нас ще има възможност да работи значително по-освободено в денонощието от това да бъде фиксиран към някакъв работен ден и работни часове на място. В този смисъл аз по-скоро разглеждам това като възможност за всеки да си планира по-гъвкаво своето работно време, часовете за работа. Работният ден като такъв в рамките на един календарен ден вече е значително по-разкрепостен. Т.е. ние имаме възможност да работим на различни места за различно време и да си отчитаме съответно тази работа по един по-различен начин. Промяната не бива да се разглежда като някакво утежняващо обстоятелство.“

Гълъбинов определи като неоснователни опасенията, че хората ще бъдат по-натоварени да работят повече за по-малко възнаграждение – „напротив, би могло в момента, ако се планира по далновиден начин работата ни, бихме могли да изкарваме и повече, стига правилно да си направим отчитането и графика на отработеното време.“

Бъдещото – по-малко работни часове за сметка на по-висока производителност

„Това също би могло да се очаква като ефект, както и като цяло повдигане на факторната производителност. Все още факторната производителност се определя от основния фактор, който е човешкият. Въпреки че вървим към една компютризация, роботизация, цифровизация, все още човешкият фактор е от решаващо значение. Но все повече ще придобива значение и изкуственият интелект и навлизането на високите технологии, които ще способстват за увеличение на производителността като цяло, както и на ефективността на икономиката. 

Чуйте повече в звуковия файл.