Модерният феминизъм като финансова схема

Модерният феминизъм от доста време прилича на една голяма измама със своите безумни твърдения, че жените са едновременно независими, еманципирани супергероини и безпомощни, беззащитни жертви. Че са равни на мъжете, но все пак са по-добри, а всъщност са тотално репресирани и потискани. Че непохватни опити за флирт на Запад са по-голям проблем и сексизъм от обрязването, убийствата на честта и пребиването с камъни в други култури и общества. Че хленченето на холивудските актриси е по-важно от съдбите на милиони анонимни жени в по-неизогдни ситуации, които нямат лукса, времето и възможността да размишляват дали онзи комплимент отпреди 15 години всъщност не е бил заплаха за изнасилване и дали не трябва да дадат 20 интервюта от позицията на секси жертви на лошия бял патриархат.

Подозренията, че цялото нещо е една голяма измама, се потвърдиха и финансово тези дни с данъчни разкрития за първата година от дейността на Time’s Up  – обожествяваната от либералните медии организация, която активистки и холивудски звезди основаха като официален продукт на цялото #MeToo движение.

Идеята беше Time’s Up да събира дарения, с които да помага на жени, пострадали от сексуален тормоз на работното място, които иначе не биха могли да си позволят скъпи адвокати.

И тук историята започва да звучи особено познато и актуално за българската публика. Оказва се, че за 2018-а година двете благотворителни организации под шапката на Time’s Up са събрали над 3,5 милиона долара дарения, от които 1,4 милиона са отишли за заплати на различните шефки, а малко над 300 хиляди за реална юридическа помощ на жертви. По-малко от десет процента. Класика.

Със 157 хиляди долара от даренията организацията е правила конференции в луксозни спа-хотели. От онези за по над 400 долара нощувката. Чудесно. Официалното обяснение е, че тези събития са били „за изграждане на общност и запалването на искрата на критични разговори за джендър равенството“. Ама, разбира се!

Нормалните и наистина критично мислещи хора нямаха нужда от данъчни извлечения, за да знаят, че цялото нещо е схема. Още с изплитането на първата розова „пуси шапка“ през 2016-а година беше болезнено ясно, че тази мутирала версия на феминизма ще бъде упражнение по шарлатанство. С щипка невротична истеричност. Добре, де – повече от щипка. Много повече!

В управленските бордове на тези организации попадат някои от най-големите звезди, както и бивши кадри от администрацията на Обама. Дано поне те са оценили скъпите спа конференциите за женско равенство.

Една от основателките на Time’s Up Лиса Бордърс още преди време трябваше да отстъпи шефската позиция, след като нейният син беше обвинен в сексуален тормоз. Тя се махна, но чак след като взе над 300 хиляди долара заплата.

Това са организациите, които отказаха да работят с жената, обвинила Джо Байдън в сексуален тормоз. Като говорим за Байдън и състоянието на съвременния феминизъм – западните медии агресивно ни блъскат със заглавието, че комуникационният екип на Байдън ще е само от жени. Историческо, смело и невероятно. Най-важното нещо за един професионален екип – полът.

А някои дори припомниха, че и на Тръмп комуникациите се ръководят от жени. Но явно не са правилните жени. И правилната комуникация. А и администрация.

Жените на високи позиции са ценни само когато може да бъдат използвани за нашата си пропаганда.

Това далеч не са единствените абсурди от света на феминизма тези дни. Културните войни ескалират във Великобритания. Преподавател беше отстранен от престижния колеж Итън, след като аргументирано критикувал тезите на „радикалния феминизъм“. Това явно е против академичните стандарти. Дори и в изцяло мъжките колежи като Итън. За щастие започна солидна кампания за връщане на преподавателя.

А дали ще има връщане за актрисата Елън Пейдж, която реши да „излезе“ като небинарен трансджендър и обяви, че вече се казва Елиът. За секунди филмовите сайтове смениха името на актрисата, пардон актьора. Тя вече е той. Навсякъде. Тече някакво странно и безумно изличаване на идентичността на Елън като актриса и жена.

Сега, това в полза на феминизма ли, или не точно. Трудно е да се прецени. Една потенциална жертва на сексизъм по-малко. Въпреки че небинарните трансджендър персони май са по-нагоре – или по-надолу, зависи от перспективата –  в йерархията на жертвите според предписанията на „прогресивната интерсекционалност“, занимаваща се с „пресичащите се интереси на маргинализираните малцинства“.

Това прозвуча като за феминистка конференция в луксозен спа-хотел за 400 долара нощувката. Равенство, репресия и билети първа класа. Както си трябва. Но само ако има дарения за такива разходи и заплати. Популярността на организации като Time’s Up  подсказва, че ще тепърва ще има. Явно времето на модерния прогресивен феминизъм и други подобни измами още не е изтекло