Вярно, че е криза, но това не значи, че трябва да губим човещината



Няколко кризи се насложиха от началото на годината – първо здравна, с коронавируса, после връхлетяха икономическите последици от мерките за дистанция.

Дойде втората вълна на пандемията и пак влязохме в спиралата зараза – мерки – страх за работните места и доходите.



Допълнително хората са тревожни, защото нормалният ритъм на живот се промени, бъдещето изведнъж стана неясно, правенето на планове – трудно. Промените в живота, които носи със себе си вирусът, са огромни и се случват бързо.

Пагубно за обществото ще е обаче, ако в тази ситуация хората, нервни и объркани, настръхнат едни срещу други, поколение срещу поколение и съсловие срещу съсловие, ако затънем в омраза, безброй разделения и безсмислени спорове и битки и саморазрушителни страсти.

По-солидарните общества излизат лесно от кризи, разделените затъват. Виждаме шокиращи случаи на озверяване и жестокост на битово ниво.

Вчера се разбра за случая с мъжа, пребил 3-годишното момченце на приятелката си в нейния дом в София.

Преди дни пък се разигра трагедия в Пловдив – мъж уби брат си заради имотен спор пред очите на майка им. Да не припомняме и други скорошни случаи на брутална агресия и саморазрушителни страсти в семейства, които се случиха в Сандански и Шумен.