- Неприятната миризма се лекува с ябълка или магданоз
- Сваля холестерола, предпазва от рак
Д-р Жеко Найчов завършва медицина в София през 2006 г. Постъпва на работа като ординатор в клиниката по сърдечна и съдова хирургия на МБАЛ „Лозенец“, където работи и до днес. През 2009 г. заминава за Япония като редовен докторант в катедрата по хирургия към Хирошимския университет, където защитава докторска степен. След завръщането си в България през 2013 г. става хоноруван асистент към катедрата по хирургия към Медицинския факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Участва в различни образователни и научни проекти в България и чужбина. Извън областта на хирургията научните му интереси са свързани с изследвания върху лечебните възможности на различни лекарствени растения.
Всяка седмица д-р Найчов отговаря на въпросите на читателите на „Стандарт“.
Пишете ни на адрес: agency@standartnews.com
Д-р Жеко Найчов
Съществува мнение, че свойството на чесъна да пази от настинка се дължи на това, че като прекалим с него, така добре се умирисваме, че никой не иска да ни доближи достатъчно, и така няма как да се заразим. Действително, твърде острата и дълготрайна миризма на този зеленчук, наред с дразнещото му действие върху стомаха са навярно единствените му недостатъци. Във всичко останало, чесънът е едно изключително лесно достъпно и в същото време полезно лечебно растение, влияещо благотворно върху множество органи и системи в човешкото тяло.
От ботаническа гледна точка, чесънът е представител на огромен род, един от най-богатите на видове в растителното царство. Традиционни за нас зеленчуци от същата група са празът и кромидът, но също така някои често употребявани диви видове, каквито да левурдата, сибирският лук и самардалата.
Съществуват две разновидности чесън, понякога разглеждани дори като отделни видове. Единият е традиционният за южна Европа, включително и България нестрелкуващ чесън. Той е като цяло по-дребен, с по-малки по размери, но повече на брой скилидки, които са подредени общо взето безразборно. Неговият
аромат е по-слаб, а вкусът му – по-мек
Нарича се нестрелкуващ, тъй като по-рядко цъфти, или както е прието да се нарича това – „стрелкува“. Това е класическият чесън на нашите баби.
Другата разновидност е стрелкуващият чесън. Той навлезе у нас относително скоро и тъй като най-често, особено в началото, страната му на произход беше Китай, много хора свикнаха да го наричат „китайски“. Той е значително по-едър, скилидките му са малко на брой, по-големи и подредени в един кръг около кухина в центъра. Неговият вкус е много по-остър, а миризмата – по-силна. Хората с чувствителни стомаси е по-добре да го избягват, тъй като той дразни доста повече. Неговите преимущества са две: може да расте при по-студен климат и също така е по-лесен за белене поради по-едрите размери на скилидките.
Понякога, макар и рядко в нашите магазини, можете да попаднете на едногрудков чесън. При него всяка главичка е цяла и не е разделена на скилидки. Това не е различен вид, а е по-скоро резултат от специфичен начин на отглеждане. Едногрудков чесън може да се получи от всяка от гореописаните разновидности, ако вместо скилидки посадите малките луковички, които се намират в съцветието на чесъна и след това отглеждате получените растения при малко по-неблагоприятни условия. Този чесън има необичайното съчетание от силен аромат и мек вкус, а в страните, в които има традиции в отглеждането му, той минава за особено лековит. Основен негов
недостатък е краткият му срок на годност
Черният чесън, който понякога също рекламират като полезен, представлява отново обикновен чесън, който е обработен при слабо нагряване за продължително време.
И най-накрая, за пълнота ще спомена т.нар. слонски чесън. Преди всичко, от ботаническа гледна точка това изобщо не е чесън, а всъщност е разновидност на праза. Той прилича на стрелкуващия чесън, но размерите му са наистина впечатляващи. Вкусът му е особен, не много чеснов, а миризмата е относително слаба. Честно казано, никога не съм го виждал по българските магазини.
Ако се интересувате от лечебните свойства на чесъна, не мисля, че се налага да търсим някоя особено екзотична разновидност. От дълбока древност всичкият чесън си е спечелил репутацията на ценно медицинско растение. Бащите на античната медицина Хипократ и Гален редовно са го препоръчвали за лечение на какво ли не, всички знахари, билкари и народни лечители са го използвали в продължение на хилядолетия в най-различен вид и под най-различна форма.
И все пак, какво показват съвременните проучвания? Поради широката употреба на чесъна в храната е много трудно да се направят качествени проучвания. В крайна сметка, къде не се слага чесън? Може би само в сладкишите. И все пак, можем да считаме някои от основните му полезни свойства за добре доказани. Чесънът
понижава кръвното налягане
Ефектът му не е особено драстичен и се проявява различно при отделните хора. Няма как да повлияе, да кажем, хипертонична криза. Но при редовна консумация, средните стойности на артериалното налягане спадат.
Попадал съм на проучвания, които намират връзка между чесъна и по-доброто състояние на сърцето. Това може да се отдаде както на понижаващото действие върху кръвното налягане, така и на добре изразения антиагрегантен ефект на този зеленчук. Това означава, че чесънът предотвратява слепването на тромбоцитите и така предпазва от образуване на тромби. Описаният ефект на понижение на нивата на холестерол в кръвта не е потвърден във всички проучвания, така че не съм съвсем сигурен доколко то е значимо, но също го дават като фактор, който може би подобрява сърдечното здраве.
Много се говори за антимикробните свойства на чесъна. Те се дължат точно на миришещите съставки в него – етерични масла, богати на сяра. Това, че проникват добре в организма, от една страна води до продължителното задържане на силната миризма, но от друга – тези вещества спират развитието на множество болестотворни микроби. Тъй като част от етеричните масла на чесъна се излъчват през белите дробове, те помагат за лечението на кашлица. Следователно не е шега това, че чесънът
пази от настинка
а когато тя вече е настъпила, спомага за нейното излекуване. Друго голямо направление на изследвания върху чесъна е предполагаемото му профилактично действие срещу различни видове рак. Това са проучвания твърде трудни за организиране и провеждане, но все пак, съществуват известни доказателства, че чесънът действително предпазва от развитието на някои видове онкологични заболявания.
Освен изредените до тук, с различна степен на доказателственост се твърди още, че чесънът подобрява функциите на мозъка, балансира кръвната захар, подпомага храносмилането, повишава спортните постижения, подсилва имунитета, повлиява благоприятно артритите и пр.
Като негови недостатъци бих изтъкнал най-вече дразнещото му действие върху стомаха при някои по-чувствителни хора. И разбира се, миризмата. По отношение на стомаха не може да се направи много. Ако ви дразни и предизвиква киселини, по-скоро се въздържайте от него. Що се отнася до миризмата, съществуват много рецепти за това как да се избавим от нея. Някои препоръчват да изядете ябълка след ястието с чесън. Други съветват да повъвчем малко свеж магданоз или мента. Истината е, че каквото и да правите,
миризмата на чесън ще се усеща
известно време след като сте го поели. Така или иначе, много от изборите, които правим за нашата диета влияят на организацията на социалния ни живот. Моят съвет е, ако ще ядете чесън, да се събирате с хора, които също го обичат.
