Какво ще стане, ако сменим Русия със САЩ

Ariel-Koen В статия на известния американски политолог Ариел Коен

Ариел Коен, известен американски политолог, водещ експерт във Фонда “Наследство” по проблемите на Русия, Евразия и международната енергийна политика, е  публикувал поредната си статия – “Геополитическият шахмат на Кремъл”.

Съдържанието на неговия труд има провокационен характер и зобилства с щампи от времената на студената  война. Ето само един откъс, в който може смело да се замени “Русия” със “СССР”, за да се почувства, че  мисленето на значителна част от западния елит и конкретно на Ариел Коен  изобщо не се е променило през последните 20 години:

“През миналата седмица стана още едно знаково събитие – обръщението към американския  народ на президента на Русия Владимир Путин, публикувано в The New York Times. Това е опит да говори с американския народ през главите на избраните от него представители.

За руския практикуващ политик подобни действия могат да се разглеждат като акт на някаква информационна война. Вече в продължение на десетилетия Русия разглежда САЩ най-малкото като стратегически конкурент в борбата за геополитическо влияние в Близкия изток, в Европа и в постсъветското пространство. От тази гледна точка  американското обществено мнение представлява приоритетна цел в многогодишния конфликт между Москва и Вашингтон”.

В друга част от статията Коен се опитва да оправдае високия рейтинг на руския президент с използване на мръсни пиар-технологии, сравнява Обама с Путин, обвинява ръководителя на Белия дом в слабост и в неспособност да се противопостави на Русия. Налагайки идеологията на противопоставянето, приписвайки на Русия агресивни действия и “коварни планове”, политологът се опитва за пореден път да сблъска челата на Москва и Вашингтон.

Показателен  смисъл придобива текстът в статията на  Коен, ако в нея се разменят местата на Русия и САЩ: “Вече в продължение на десетилетия САЩ разглеждат Русия най-малкото като стратегически конкурент в борбата за геополитическо влияние в Близкия изток, в Европа и в постсъветското пространство. От тази гледна точка  руското обществено мнение представлява приоритетна цел в многогодишния конфликт между Москва и Вашингтон”.

Или в друг абзац да се опитаме да заменим Обама с Путин: “Четвърт век след като падна Берлинската стена и независимо от компромиса, който направи Путин, стереотипите на “студената война” по старому  преобладават в отношението на Белия дом към Кремъл“.

А тук ще сменим “Кремъл” с “Обама”: “А и като цяло за Обама е много по-интересно да участва в ролята на миротворец в конфликта, който се развива на хиляди километри от дома, отколкото да решава своите  тежки вътрешни проблеми”.

И още един откъс – първо оригинала, после преработката:

Ариел Коен: “Де факто алиансът на Москва с иранските аятоласи и режима на Асад, разбира се, може да бъде наречен опит да се спре разрастването на сунитския екстремизъм, който заплашва руския Северен Кавказ. Обаче това е също така опит да се разшири сферата на влияние на Русия в Близкия изток”.

Агенция Инфорос: “Де факто алиансът на Вашингтон със саудитските монархии против режима на Асад, разбира се, може да бъде наречен опит да се ускори разрастването на ислямския екстремизъм, който заплашва руския Северен Кавказ. Обаче това е също така опит да се разшири сферата на влияние на САЩ в Близкия изток”.

Мнозина читатели навярно ще се съгласят, че преработените варианти са много по-близо до действителността, отколкото тези, които ни предлага Ариел Коен в портала на “Гласа на Америка”.

Анализирайки статията “Геополитическият шахмат на Кремъл” става ясно, че за американския експерт Ариел Коен “студената война” все още продължава. Независимо от парада на победата във Вашингтон и празничните мероприятия по случай разпадането на Съветския съюз в американския парламент, Коен по старому продължава своята война в условията на която той се е родил, израснал и осъществил като политолог. Виждайки света в черно-бели тонове, Коен не може даже да допусне мисълта, че Русия искрено се стреми да установи взаимно изгодно сътрудничество със САЩ и с  всички останали страни, които са готови съвместно да решават общите проблеми, а не да враждуват помежду си.

Светът днес се променя много бързо. Процесът на глобализация практически завърши, животът на човечеството сега прилича на плаване в условията на  подводница, в която всички отделения са свързани с нефто- и газопроводи, електрически кабели, общи системи за поддържане на живота. Да се живее на принципа “моята къща е накрая на селото” вече не е възможно.

Ако започне да потъва едно “отделение” , то неизбежно ще повлече подире си и останалите. Това демонстрират нагледно световната финансова криза и конфликтът в Сирия, в които, така или иначе, са въвлечени повечето страни в света.

Именно тази мисъл се опитва да предаде на своите колеги Владимир Путин, като редовно заостря вниманието към необходимостта от сътрудничество заради решаването на глобалните проблеми, с които се сблъсква човечеството: международния тероризъм, глада, дефицита на енергоресурси, заплахите за екологията. Отбелязвайки в своите изказвания, че в годините на  Втората световна война Съветският съюз и САЩ са били съюзници, Путин показва готовност да търси точки за  съприкосновение и да отива към сближаване, независимо от всички разногласия от времената на “студената война”.

Тази позиция не е в противоречие със засилването на руската армия и флот или увеличаването на политическото влияние на Москва на международната арена, тъй като има разбиране, че днешният Запад няма да може да изгражда приятелски отношения със слаба Русия – твърде голяма ще бъде съблазънта да си решават проблемите за сметка на другите.

Погрешният светоглед, изграден на стереотипите на борбата и не допускащ мисълта за възможността за взаимно изгодно сътрудничество, по старому е свойствено за мнозина политици, които не чувстват около себе си изменящия се свят. Това е резултат не само на продължителното противопоставяне на двете световни системи през 20 век, но и на редовните въоръжени конфликти в различни кътчета на планетата в продължение на цялата човешка  история.

Въпреки това, днес съществува обективна необходимост животът да се гради на нови принципи и да се избягва живота “по законите на джунглата”. От това дали ще съумеем да преразгледаме своите погрешни възгледи зависи това, което ни чака утре.

Дмитрий Заводин

Source Article from https://infobalkani.wordpress.com/2013/11/16/%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D1%89%D0%B5-%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%B0%D0%BA%D0%BE-%D1%81%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%BC-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D1%8A%D1%81-%D1%81%D0%B0%D1%89/